автор: nellnokia

Следобед, някъде към пет,
когато крача към трамвая
и бързам да се срещна с теб,
и за морето си мечтая…

Ти знаеш, смееш се смутен,
ръка подаваш ми да сляза
и със замах морето в мен
разплискваш… Вече съм на плажа.

Коктейл с чадърче, с много лед.
Вълнува се така сърцето.
Следобед, някъде към пет,
на сол ухае край морето.