автор: veronikas

Притихна водата.
В ден, който не се беше смял.
Аз без смях съм прашинка до брега на реката,
която никой не е видял.
Аз без теб съм дъжда, замаян по пътя,
който къса небето и гадае дали е валял.
И така отмалява до брега на сърцето ми вечер,
че се будя със устни,
които цяла нощ си мечтал...