автор: pc_indi

* 16 август е световен ден на думите " обичам те"- думи, които си мислим , че знаем и изговаряме преди децата, но не е така.Те учат сърцето ни да ги изговаря. Без думи.

***
Изобщо не е вярно, че приказките са създадени от големите, за децата. Точно обратното- единствено децата имат достъп до долината на приказките, откъдето носят вдъхновителни цветове , от които се извлича приказният екстракт, с който после "големите" могат да приготвят някоя приказка . Особено за своя поука!
А в тази приказка аз не съм разказвачът , а ...Чудовището. Чудовището, което иска да отърве Мирко от рождения му ден и да го изяде. За свое добро.
Мирко обаче става на пет години, а точно тогава малките момчета добиват неподозирани сили , които ги правят безстрашни воини, непредаващи се пред никакви чудовища. Дори пред толкова страшни и големи като мен.
Опитвам какво ли не- хвърлям го на мечки и крокодили; в адска шарена лава, затрупвам го с цветни кръгли камъни(защото накиснати в шарена лава, малките воини са най- вкусни! ) , но не...Мирко преодолява всичките ми чудовищни трикове и се измъква.
Но това е и защото една позиция пред него е едно смело и решително момиченце- Алексия, което не спира да къса чудовищните ми нерви и не дава косъм да падне от воинската му глава, и ме налага с такива тежки юмруци, че започвам да се чувствам като някакво хилаво чудовищенце. Ужасно момиче! Ни лава, ни топковидни мълнии го ловят!
По някое време ми идва на помощ и ламята Добринка, но тя обикновено е доста заета със своите ламски дела и не може дълго да се занимава с чудовищните ми работи.
И не стига тази Алексия, ами и една такава ми ти крехка уж Ели, и тя ме блъска. Ама не с юмруци като Алексия , ами пристъпва спокойно, даже заплашително към мен, държейки бебе в ръце. Сигурно прекрасно знае от някъде, че не само, че не ям бебета, ами и не се доближавам до тях. И току целуне силно по бузите воина Миро . Щяла да се жени за него. А лексия и тя така щяла да направи така.. И не се ядосва, че и Ели. Ейй, победиха ме значи, не можах да го изям този воин! С ламята Добринка им бяхме скрили и тортата, ама...трябваше доброволно да я предадем...
А на тортата- изобрезен Супермен- нещо като СуперМиро, но мек, захарен и вкусен. И си разпределиха парчетата първо на тях- Миро си избра главата-ума на Супермен , Алексия си избра юмрука - силата на Супермен, Ели- знака на гърдите му- сърцето на Супермен и останалото на гостите.
А за ламята Добринка, Чудивещето и другите "големи" - поуката.