ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 918
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 918
 |
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "непробудни истини стенат, а слънцата са в друга вселена" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: непробудни истини стенат, а слънцата са в друга вселена
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 11.08.2016 @ 01:12:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Идея за саундтрак: https://www.youtube.com/watch?v=RHSIvJTZZcQ ? |
Re: непробудни истини стенат, а слънцата са в друга вселена
от tearfly на 16.08.2016 @ 19:22:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Приема се! |
]
Re: непробудни истини стенат, а слънцата са в друга вселена
от mariq-desislava на 11.08.2016 @ 07:38:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Тъй като те възприемам като професионален бунтовник, не бих искала да повярвам, че всяко щастие е с гаранционен срок - такива мисли ми навява този текст.:) А и нали всяка любов е била вълшебно събитие и странен коктейл от страст и тъга. |
Re: непробудни истини стенат, а слънцата са в друга вселена
от tearfly на 16.08.2016 @ 19:33:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Само привидно е с гаранционен срок. Всъщност понякога всичко изглежда празно, оглеждаш се, само стени, но се оказва, че същата тази стая, която те е раздирала отвътре с нищото си, е по пълна от всякога. Че само трябва да отвориш вратата, за да тръгне лавина… Моментни състояния, уловени мигове, като при фотографията – игра на сенките. После се будим в утрото нови и дишащи. Благодаря ти, че си тук, mariq-desislava! |
]
Re: непробудни истини стенат, а слънцата са в друга вселена
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.08.2016 @ 11:28:34
(Профил | Изпрати бележка) | тук ми е трудно да коментирам... усеща се като хладна течност по вените; в свят, изоставен от топлината
(в един момент слънцата ще се върнат по местата си, ние сме изтъкани от контрасти :) |
Re: непробудни истини стенат, а слънцата са в друга вселена
от tearfly на 17.08.2016 @ 22:56:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, Нев, съществуваме и в „да”, и в „не”; слънце, дъжд, гръмотевици, жега - дишаме състоянията си и тананикаме за тях. Живот. |
]
Re: непробудни истини стенат, а слънцата са в друга вселена
от libra на 18.08.2016 @ 19:30:45
(Профил | Изпрати бележка) | от време на време се сменят декорите и/или се появяват нови персонажи, но светът никога не остава без актьори :) и на който каквато роля му се е паднала...
:) |
Re: непробудни истини стенат, а слънцата са в друга вселена
от tearfly на 23.08.2016 @ 11:38:10
(Профил | Изпрати бележка) | Има един прекрасен роман в тази връзка „Театър” от Съмърсет Моъм. Доста често човешкото лицемерие и суета изпълняват ежедневно своите измислени роли. Живеят единствено, за да станат сутрин и да кажат: ”Огледалце, огледалце…”
Та ето как завършва романът:
Джулия протегна ръка към голямата зала. Светлините бяха приглушени и от ъгъла, в който седеше, тя още повече й напомняше място, където се разиграва някакво представление.
„Да, «този свят е сцена и всички хора са актьори.» Но илюзията е там, зад арките; единствено ние, актьорите, сме реални в този свят. Ето моя отговор на думите на Роджър. Хората са суровината, от която сме направени. Ние сме смисълът на тяхното съществуване. Ние използваме техните глупави, жалки чувства и ги превръщаме в изкуство, създаваме от тях красота; предназначението на хората е да бъдат зрителите, които са ни нужни, за да се осъществяваме. Те са инструментите, на които ние свирим, а за какво е нужен инструмент, на който никой не свири?“
Тази мисъл развесели Джулия и няколко минути тя й се наслаждаваше. Умът й бе удивително бистър.
„Роджър твърди, че ние не съществуваме. Напротив, само ние съществуваме. Останалите са сенките, а ние им даваме съдържание. Ние сме символите на цялата тази объркана и безцелна борба, която наричат живот, а единствено символът е реален. Казват, че театърът е илюзия. Именно тази илюзия е единствената реалност.“
Така Джулия със собствения си ум стигна до теорията на Платон за идеите. Това я накара да тържествува. Заля я гореща вълна на симпатия към огромната безименна публика, която съществуваше единствено за да й даде възможност да се изяви. Отвисоко, от своя планински връх, тя гледаше щъкащите насам-натам като мравки хора. Имаше удивително усещане за освободеност от всички земни връзки и това я преизпълни с такъв възторг, че всичко останало изгуби своето значение. Чувстваше се като душа, витаеща в рая.
Приближи се метрдотелът и я попита с учтива усмивка:
— Имате ли нужда от нещо, мис Ламбърт? |
]
Re: непробудни истини стенат, а слънцата са в друга вселена
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 22.08.2016 @ 13:59:37
(Профил | Изпрати бележка) | Да не изчезне за малко човек и гледай какви празноти си изписала, мила ми Теърфлай. Надявам се това да са някакви временни, тегави моменти. Неминуемо се случват такива и затова следващото изпълване на дробовете с въздух е толкова сладко.
Не ти отива клоунски костюм да ти кажа. По те харесвам с жълтата рокля и с тънките токове. Даже и на бара по те харесвам. Надявам се да си реанимирана. Дишай, Теърфлай. Радвам се да те видя отново, хай ;)))))))))) |
Re: непробудни истини стенат, а слънцата са в друга вселена
от tearfly на 23.08.2016 @ 11:23:14
(Профил | Изпрати бележка) | Човек пише понякога празноти, за да има после с какво да ги запълни; и понякога, без да си е слагал червения нос някой успешно му го е затъкнал. Тракам с токче и те чакам на ъгъла :) . Радвам се, че така разлистено и свежо се завърна отново в сайта.
Somebody, хай! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
