автор: traveller

Ако светът е разглобен на думи
и трябва пак със теб да го сглобим,
коя ще скрием тихо помежду ни
и новия от нея ще лишим?

Коя ще топли като късно лято
и сламени легла ще ни подрежда?
Ще трябва да е думата, която
по-истинска от двама ни изглежда.

Ще трябва да е сбъдната посока.
Навярно ще е стъпки във снега -
или небе, достатъчно високо
което да не стигаме с ръка.

Когато разглобим света на думи
и търсим плахо своята сред тях,
ще трябва да сме себе си за другите -
лишените от думата за грях.