Всеки във житейското си здание
идва и със своето призвание,
с дарбите си сме света стъписали,
щом са го съдбовници орисали.
Човекът, който е кален – да оцелява,
нежната душа – да сътворява,
амбициозният пък трябва да дерзае,
ученият иска да познае.
И всеки свойта цел щурмува,
за другите не ще да чува.
Препуска устремен по трудна писта,
желае първенството в свойта листа.
Но може би със общите усилия
тоз маратон ще заприлича на идилия,
че недостижимо съвършенство само
постига се рамо до рамо.
Така във общия ни труд задружен
ще почувства всеки, че е нужен,
но не за шампион във състезание,
а като еталон за подражание!