автор: LeoBedrosian

Обичам си дома,
садя там краставици
и гледам как растат
пискливи пилета
копая си леха
и скубя бурени
а вечер на прохлада
кръня сливи.

В герана, в лоното му
студя бирите,
и буен огън гася за жарава
там весело цвърчи
пържола млада
та старо, младо
смей се на прохлада.

Когато се наложи
сменям циглите,
закърпих две-три дупки
във зидèжа
и славя пра-деди
и баби пъргави
съгрàдили с любов
и кръв градèжа.

Не бих те дал
за ламарини лъскави
или за градска
схлупена панелка
о, дòме мой
на моя род родина си
и аз във тебе
себе си намерих.