автор: angar

Край пътя каменна чешма стои.
Вода студена от чучура ѝ струи.

Пред нея равна мòрава полянка.
И плачуща върба ѝ пази сянка.

Строил я някога зидар един,
във памет на покойния си син.

От пътя си до нея се отбих.
С водата ѝ кристална се напих.

На сянка под върбата поседях.
Бащата и сина му споменах.

И я възпях във няколко куплета -
разкошни като гробищни дървета.