 |  Далеч сред вълните,
зад листата на розовия храст,
разграфил с остри бодли хоризонта,
зърнах тази сутрин,
скитнико мил,
зърнах... най-после
платната ти.
Като прокъсани крила бяха,
като парцаливи плащаници,
празни отвътре,
като гигантски медузи,
изсушени на слънцето,
раздърпани от вятъра.
Безформени.
(Бели
или черни?)
Прогнили.
Но твоите...!
Сред хилядолетните рози,
върху каменната тераса над брега на морето
чакам толкова отдавна
- паднала крепост съм,
разбит лабиринт
със слепи кули
и срутени бойници
а в центъра ми,
две тлеещи точици -
поглед на болен
минотавър.
Напуках се
без живата вода
на пръстите ти.
Ти ли...
ти ли си,
или вълните ми връщат празна черупка
с проникнали в дъските водорасли
и слузести призраци от дълбините,
надянали дрехите ти...?
По вехтите стълби се олюлявам,
порязвам пети на счупени мидички,
костите ми се ронят на прах,
разпада се
заклинанието ми
за живот.
Сега само късогледо сричам
по платната на хоризонта,
сричам неумело,
до сълзи,
скитнико,
сричам
неутешимо -
да разбера:
бяло
или ... ?
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Неутешимо" | Вход | 10 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Неутешимо
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 23.06.2016 @ 20:19:24
(Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса този стих, поздрави!
Бели
или черни?
Прогнили.
Но твоите...
Всеки си носи кръста, важното е да продължим напред... |
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.06.2016 @ 13:09:01
(Профил | Изпрати бележка) | Малко тезеевско, малко аргонавтско, малко мешано се получи :)
Радвам се, че хареса... Продължаването напред е, да, дори да не знаеш отговора :) |
]
Re: Неутешимо
от rady на 23.06.2016 @ 23:27:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Този път няма да се мъча да коментирам в стихотворна форма. Ще ти кажа, че от два часа, откакто прочетох стихотворението ти, мисля за лирическата ти и се опитвам мислено да я утеша...Макар, че раните И изглежда от душевни, са прераснали и във физически и думите не биха помогнали. И положението май наистина е неутешимо! Но текста ми хареса страшно много! |
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.06.2016 @ 13:12:46
(Профил | Изпрати бележка) | Приемам хубави коментари във всякаква форма :)))
Благодаря ти, Ради... Душевни и физически рани са двупосочно свързани, подозирам, дотолкова, че не е ясно дали не са два аспекта на една и съща болка... А думите помагат, донякъде :) |
]
Re: Неутешимо
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.06.2016 @ 02:06:00
(Профил | Изпрати бележка) | Оранжево. Или поне във моя вариант
(идвам от залеза и съм с неговия цвят).
Открих те най-после със стария секстант.
Скачай на сала ми и не поглеждай назад...
.......?
|
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.06.2016 @ 13:15:42
(Профил | Изпрати бележка) | с оранжевото ме срази направо,
прескочи ми сърцето, замъглих се,
затърсих в мозъчните си руини
цветът "оранжево" какво ли означава
(дали е черно или бяло, или? :)))
(така са ме кондиционирали, че не можеш да прескочиш тази цветова гама лесно; паролата на точния нюанс трябва да знаеш, иначе не стъпвам на сала, може да си някой предрешен нимф :)))))
|
]
Re: Неутешимо
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.06.2016 @ 13:47:38
(Профил | Изпрати бележка) | За теб ще бъда смърф на сърф и нимф
и ще изгоня всички други морски нимфи,
във Лимбо ще играя лимбо с всеки лимб
и с всички мои неподути възли лимфни :)))))))))))
Скачай на сала. Ще пътуваме през това: https://www.youtube.com/watch?v=Mrbd9nDUukc Пакистански метъл !!! |
]
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.06.2016 @ 19:52:42
(Профил | Изпрати бележка) | Морето ти е страшно, но спокойно е
със теб през него да премина.
Е, стига да затвориш тез пробойни,
които зеят там под ватерлинията ;)
От призраци край теб не ме е страх,
от нимфи, от... Летящия Холандец ;)
Обаче се превръщам, казах, в прах,
в разпадащо се древно заклинание...
(Казвала ли съм, че понякога намираш странно успокояващ метъл - доскоро не бих си повярвала, че има такъв... Това е направо като силен дъжд насред бурно море :)) |
]
Re: Неутешимо
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 27.06.2016 @ 17:45:48
(Профил | Изпрати бележка) | Тръгни и плавай заедно със мен,
не се страхувай от чудовищата морски.
Щом аз от чара ти съм запленен,
ще те спася от тях и лоши думи хорски :))
Успокояващ метъл? Ето ти: https://www.youtube.com/watch?v=fSNAioTX_pI |
]
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 28.06.2016 @ 14:03:16
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога прикриват своя образ
чудовищата; мязат на човеци.
Не бързай да ме пускаш ти на борда
аз може да съм страшна морска вещица ;)
(Благодаря, успокояващ си е, разкошен...) |
]
Re: Неутешимо
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 29.06.2016 @ 21:26:34
(Профил | Изпрати бележка) | Не се прикривай, морски драконе,
на палубата моя заповядай, моля.
Ще те почерпя със домашно маскарпоне,
не си ме виждала във тази роля :)))
Ето ти малко красив, звезден метъл: https://www.youtube.com/watch?v=Jtxav8hRSOk
Хммм, дали не съм ти го пращал вече? |
]
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 30.06.2016 @ 18:03:24
(Профил | Изпрати бележка) | (Не си. :)
Не зная... морски дракон ли съм, пони ли,
но не отказвам никак маскарпоне :)
На острова предъвквах само спомени.
Та страшен глад сега ме гони.
|
]
Re: Неутешимо
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 15.07.2016 @ 14:34:12
(Профил | Изпрати бележка) | Хайде да те водя на Сол Дракони Септем,
че много ми хареса името (и дракон има),
но пък за ядене там няма нищо хептен,
а само вятър, студ и лоша вечна зима :))))
Тия Хипериони/Ендимиони.... |
]
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.07.2016 @ 10:47:16
(Профил | Изпрати бележка) | Ще спрем за малко, може би за час,
да видим дракона, да обменим координати :))
А може той да има вкусотии на запас.
(Едва ли кара само на космически салати. ;) |
]
Re: Неутешимо
от zebaitel на 24.06.2016 @ 07:38:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Очакване, колко много може да разкаже душата за своите терзания, докато е в това състояние! И мистика и недоизказаност, които обожавам, къде, кога, кого?!!! |
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.06.2016 @ 19:54:32
(Профил | Изпрати бележка) | Обожаваш, защото можеш да впишеш вътре своите собствени къде-кого-кога :))
(Винаги се радвам на твоето присъствие :) |
]
Re: Неутешимо
от mariq-desislava на 24.06.2016 @ 07:44:45
(Профил | Изпрати бележка) | И отново е ранно утро, и отново е време за сутрешна глътка Елси.:)
Сега ще те разпердушиня душевно, както аз си знам - шегувам се.:)))
За финал избирам: "бяло или влюбено".
Вече съм убедена, че те измъчва безпределна тъга, тъга по Вечността, тъга, на която сме подвластни и ти, и аз, Всички... Но, дори не съм сигурна, че точната дума е "тъга", по-скоро горест е това.
Да направим последно усилие и да изпълним с чувство на отговорност нашето предопределение върху тази земя - вероятно това е смисъла, върху който е изграден образа на скитника. Същевременно той е и проклятие, лелеяна илюзия, невъзможна за случване Тук.
Не любовта ще ни промени. Други ще станем само, когато вече не можем
да се понасяме, когато вече не сме си достатъчни такива, каквито сме.
Разбира се - да променим себе си са нужни сили, с които се градят светове. Но едничка любовта ще ни даде силата за това.
И, понеже пак нищо не казах, ще се скрия под тонове музика, деветдесетарска, споменна музика - бях в 11 клас през 1996 г. и тоговашният ми приятел връткаше непрестанно този албум и много други метълски нещица, разбира се, но "Аморфис" и до ден днешен са ми по-лесно смилаеми и му отиват някак на твоето стихотворение като атмосфера:
https://www.youtube.com/watch?v=QU2ovtmL7Zk
|
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.06.2016 @ 19:58:34
(Профил | Изпрати бележка) | Обичам да съм сутрешна глътка за теб... (това, ако го оставя да се доразвие като изречение, ще прозвучи баш като обяснение :)))
Тъгата като вечно нестихващо търсене... Да се чуди човек защо не си седна най-после на... столчето :) и не се порадвам на представлението.... Аз съм като онези, които мирясват външно през деня, но нощем стават насън и драскат по стените... и нещо все не им дава мира, нещо ги вика, боде ги. Щурава работа.
В любовта като празна дума вече не вярвам. Ако има нещо друго, което не се свежда до житейски обичайности и е най-трайната трайна чиста обич, това вече би ме поразмислило. Другото са просто хормони :)
(Благодаря за това ...ново за мен музикално откритие. Вие и двамата с адашчето бавно и полека ще ме ограмотите метълически ;)
Аз обаче ще призная, че музикално се повлиях от ей тези епик другари, особено откъм първата половина : https://www.youtube.com/watch?v=KTCy_OsIgrM
-
|
]
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.06.2016 @ 20:23:20
(Профил | Изпрати бележка) | Мисля си, че всеки заслужава да види бели платна в далечината :)
(Но и черни да види, да не бърза да губи надежда...) |
]
Re: Неутешимо
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 25.06.2016 @ 00:27:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Много ми хареса това очакване и трепетите му. Страхотно е, Елс! Съживява се тази лирическа героиня, гаранция :))))))))))))) |
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 25.06.2016 @ 11:15:24
(Профил | Изпрати бележка) | Гаранцията попилях отдавна
- стар клинопис, изгубен при разкопките ;)
Сега сервизите отказват ми поправка,
че вехт модел била съм, допотопен :))) |
]
Re: Неутешимо
от gitchka_gramatikova на 26.06.2016 @ 23:58:02
(Профил | Изпрати бележка) | Това е такава разкошотия, че не мога да подмина.
Когато се връщал към дома, Тезей бил толкова погълнат от войната с Крит, че забравил заръката на стария си баща - царят на Атина, и не сменил платната на кораба си, в резултат на което старият цар не дочакал сина си да стъпи на родна земя и се хвърлил от скалите...
Наистина е важно да не губим надежда въпреки цвета на платната и ако търсим да видим черния цвят, то ние несъмнено ще го видим. И обратното.
Поздравления! 😊 |
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.06.2016 @ 21:08:47
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти - и за пояснението, и за поуката. Точни са :))
|
]
Re: Неутешимо
от daro на 27.06.2016 @ 09:41:00
(Профил | Изпрати бележка) | тук откривам най-малко три велатури от мои акварели... усещам някакво
странно сближаване на символи и невидимо в тази твоя абстракция
...и да - разтворими, безцветни... почти невидими са крилете на една
творба - нито бели, нито черни :)
...утешително е, драго ми е да прочета такива стихове - драгодаря :)
...(.) |
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.06.2016 @ 21:16:28
(Профил | Изпрати бележка) | благодаря, за сближаването на символите... :)
(понякога ми се иска да можех да рисувам :) |
]
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.06.2016 @ 21:16:28
(Профил | Изпрати бележка) | благодаря, за сближаването на символите... :)
(понякога ми се иска да можех да рисувам :) |
]
Re: Неутешимо
от shrike на 14.07.2016 @ 11:55:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Бяло момиче си ти Невена, бяло като болките на всички водни лилии. Лицето ти е бяло от светлината на всички светулки. И скитникът ти е бял. Побелял от нетърпение и от битки с всички минотаври във Вселената. Думите ти, и те бели. Не крещят, а се впиват и разпъват платната ми. И разпадат косите ми. Не костите, косите ми разпрашват. И тъй. |
Re: Неутешимо
от elsion (negesta@gmail.com) на 15.07.2016 @ 11:02:32
(Профил | Изпрати бележка) | Бяло е, но и черно
върви сянката ми на три стъпки зад мен
и контрастира с белотата ми
и тежи в лекотата ми
но зная, че когато кос(т)ите най-накрая се разпаднат
и се разпилеят на вятъра
сянката ще е там
да ги помни
да ги запечата наобратно
в тъмната си матрица
да ги поднесе към слънцето
... черното и бялото - двете преливащи се бримки
в знака за безкрайност
(Благодаря ти, красиво е, красиво :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 851
ХуЛитери: 1
Всичко: 852
Онлайн сега:
