автор: daik

Едно хлапе щастливо
от свойто първо лято
отчаяно и диво
обели колената
Но без да се тревожи
от болка не заплака,
Листо живовляк сложи
и хукна в прахоляка.

В годините ще има
и рани по душата
в безслънчева година
в годината без лято..

Но вечно е хлапето
защото знае как
сърцато и напето
да се ранява пак.
И помощ без да чака
Коричка да изчопли
да хукне в прахоляка
към други стъпки топли,
към обич недалечна,
към слънчеви цветя,
с едно хвърчило вечно
наречено Мечта.