автор: radi_radev19441944

Една нощ говорех си с умрелите
и пееше ми тихо дървоядът.
Пребродих сам на Господ цитаделите,
но нямаше ме в рая, нито в ада.

Сдобих се с небеса и пълнолуния.
В забравата не съм втъкал забрава.
Във моя свят от пеещи безумия
внезапни звездопади прокънтяват.

Понякога си драскам стихове.
Понякога със себе си говоря.
В прозорец от любов безумно тиха е
бленуващата нощ на метеора.

И бродейки през преизподните
не срещнах нито Господ, нито дявол.
В угасващите залези на спомена
и драми, и паради отшумяват.

А в сенките на моя сън танцуваха,
миражи от повяхналата младост.
Навярно вече разговарям с духове,
но няма ме във рая, нито в ада.