автор: spirit

На В.

Посегна нежността ми на душата ти
и пусна бели корени във нея.
До капка ме попиват сетивата ти
и да те спра не искам и не смея.

Кашмирен шепот е дъхът ти розов,
припламва по стаената ми шия,
разстила се по светлата ми кожа
и влажна страст от порите ми пие.

По ствола на трептящото ми тяло
ръцете ти бръшлянено се вият,
разлистват ме в прегръдката си бяла
и, тръпнещи, в косите ми се крият.

Очите ти са жадни, а преливат,
от погледа ти кожата ми свети
и бялата ти нежност в мен се влива -
по устните си сока й усетих.