автор: marisiema

След дългото пътуване
по пътя груб, неверен,
след падане и ставане,
надрана, уморена,

след грешките, победите,
оставили по устните
вкуса горчив на времето,
соленото на чувствата,

след зими вледеняващи,
след дъждовете бликнали,
след часове влудяващи
и трепети отминали,

посрещам в огледалото
ликът си остаряващ
със мрачното усещане
за време отлетяло...

Валят въпроси, сипят се
все тъй неразгадани -
за смисъла на дните ми,
за любовта ми свята.

Останаха ли мигове
за прошка, за отплата
за болката ми силната,
загърната в тъмата?...

Останаха ли кътчета
в сърцето изтощено
за обич още скътана
за другите ... и мене...