О, Казабланка!
Ти блестиш с най-прекрасното синьо
на френското небе.
Сияйна морска нимфа си,
примамваща със седеф и с ятаган.
И океанът ти е властелин.
Обрамчва те като рядка перла,
позволява ти да дишаш и да се събираш -
като кехлибарена огърлица
на гърдите на влюбена девойка,
дошла да каже тук "Обичам те"
на най-приказния принц.
Защото целувката не е същата,
ако не е запечатана на твоята снага,
извърната на юг.
Дълга прерия си нощем. Пустинно търсеща и мамеща,
oбещаваш дъжд. И приключения.
Изтръпвам от очарованието ти, блуднице,
събрала цели континенти в деколтето си.
Имаш множество поклонници,
готови да умрат заради теб.
Но те не знаят колко си неукротима -
винаги имаш Б-план на разположение.
Неподвластна на времето и хората,
обрулена от бури и в почит къпеща се,
светиш със свой собствен часовник,
с който отброяваш миговете като вечност.
И като скъп спомен
допускаш малцина до съкровищата си.
И да ти влизат в храмовете.
05.06.2016