автор: DimitarG

Тенекиена жълта тава-
овъргаляно в облака слънце.
Рови старецът думи в пръстта,
клекнал кротко пред бялата къща.
На стъмняване ще преброи
колко тъмни прозорци ще светнат.
Осиротяло на светлини,
сякаш тук не е същото село.
С разпилените кандила
няма как да излитне молитва
за прибраните рано деца
и за късните женски поличби.
Летни вълци прибират стадата
във библейската синя кошара.
Колко зима. И самота
му диктува небето накрая.