автор: gitchka_gramatikova

всеки знае приказката
за тримата братя и златната ябълка
но нека си позволя волност и арогантно
заема мястото на ламята от сцената защото
по ми отива да съм бърза и неустрашима
да съм страстна и неукротима
и да те имам непоколебимо когато поискам това

ти златна моя ябълко си като златната рибка
плуваща в карибски води
с много водорасли рапанчета и корали
а над тебе едно бяло облаче ти сочи от небето
пътя към мен предопределяйки нещо
напълно предизвестено като карма
белязала съдбите ни още когато
сме били звезден прашец
в междугалактическото пространство
че ние с теб ще бъдем винаги двама
както са вечни зелените храсти и евъргрийните...

но ти започваш да се съмняваш
дали всичко хубаво е на хубаво
и дали не населява
само въображението ти тази наша среща
допълнила картината с боязливия допир на нещо
копринено до лицето ти което се оказват
моите дъхащи на ванилия и жасмин коси с които
искам да те загърна за да те предпазя
от хорската завист и злоба докато
виеш от раните си като вълк-единак в степта
подирил спасение във полета на албатрос
кацнал на брега на морето

ти не си просто Мъж -
ти си Чудовище