автор: lightgreen

Голи и напушени на пода.
Когато бурята нахлу:
дъждът удари ни от нищото и не донесе лято.
Висим в нищото; следполунощни призраци:
Кръв под ноктите и подранила пролет.
И ръката е около моя врат; трепери.

Порцеланова не съм, нямаше и да се счупя,
стискай силно, не боли.

Боля когато пак бълнуваше за нея.
Зимни изгреви, тялото ти в моето,
бурята ни пак удари.

Подраних.

Голи и напушени на пода.
И бълнуваш. Носиш отмъщение,
за мен, за нея.
И когато стиснеш силно не оставяш синини.

Ти трепериш; подранила пролет.
Сутринта не те познах,
сутринта е крива, изтрезняла, баничките имат вкус на кръв.

Увивам се с чаршафа, полунощна какавида.
Има твоя плът по моите чаршафи.
Сутринта не помниш, лятото е късно,
а бълнуваш.

Подраних за твоя сън.