автор: wingless

Човекът опустява – час по час
и час по час подрежда самотата си.
Отрича страховете си на глас
но с тях строи опори за съдбата си.

И от стремежа прав да продължи
залутан в свойто сляпо недоверие,
по стъпките с които се крепи
остават сухи пришки от катерене.

А щом се спре – последният по плът –
съблича гордостта на греховете си.
И има нужда не от верен път
а само от размаха на крилете си.