автор: Albatros

... скъсани чехли затътри небето,
облакът мокри парцали разпра,
а пролетта – сякаш циганка в гето,
тури си сламена шапка с пера,
чалгата тръгна и почнаха танци,
дъвчеха две циганета бюрек,
тумба мангали раздрусаха ланци
в тъпия свой недвусмислен кючек,
и под найлона, наметнал сайванта,
скрих се за малко и аз от дъжда,
сви ми джебчийката част от таланта –
той и бездруго бе хванал ръжда,
крадено конче на гладно изцвили
в празен, домъкнат отнейде, варел –
както денят бе дошъл на кокили,
тъй си отиде – без път и без цел,
след новините флигорните пискат,
кипва на огъня краден калай...

Господи, има ли някъде изход
от невъзможния твой земен Рай.