автор: Gabrielle_

Дъждът вали,
когато
няма смисъл
да си светъл като слънце.
Дните си отиват вяло
и пресичат бели граници,
след които
нищо не е същото
и нищо не ме спира.
Нека остарее всичко,
протягащо ръка към теб
във тъмното.
Нека да не съм обичана.
Аз вече не съдавам същности.