автор: LeoBedrosian

антиутопично

Убиха го
и вятъра повя
изгони кукумявки жалещи по склона
и този миг поспря
настана тихо, страшно
укротиха се поборниците
...

а сега?
къде...
с кого
Защо?

и се разбягаха по склоновете
като кукумеяци
по стърнищата и по дòловете.
Замряхa ручеите
и млъкнаха синигерите
сал едно козарче
от паланката
се спря и лобно
то запя
....
за юначàгата
за неговата младост
за стряхата
не съградена
и несбъднатата
радост.