автор: marisiema

Търся тихо във мрака
твоето, здравото рамо,
чара мил, аромата
в твоето дъхаво тяло.

Зная, вече толкова
време горе ме чакаш.
Ето, стъпвам на облака
с любов топла и свята.

Нося хубава ябълка
тук, от твойта градина.
Не, съвсем не е тази,
дето Ева я има.

Гледай, здраво я стискам
и със нея ще литна.
Сякаш тя е велика,
свята, моя молитва.

Знам, че дълго гладуваш
в дни самотни, неверни.
Скоро там ще закусваш
с ябълката и с мене.

И ръката ти, бледата,
нежно в длани ще взема
щом до слънцето, вечното -
двамата се намерим...