автор: LeoBedrosian

Ти погледна
и се извисих ...
  сякаш видя мен; ех да беше
  какви рамене щях да изпъна,
  като крилата на Аполон бляскави
  и портата на Гибралтар
  нямаше да ми се опъне
  и стените на Троя нямаше да чакат
дървен кон... ех
И Авгия нямаше да ми носи вино
от избите на баща си
А немейския лъв сам
щеше да легне в краката ми
и да мърка до побъркване
Авгиевите обори сами
щяха да се изчистят
а аз щях да си пия виното
умиротворен

Ако ме целунеш
ще ти изпреда сам
Златното руно,
О, Медея, ти сама си
толкова рунтава
там...
и сто хидри няма да ме спрат
да скоча при Русалка
заедо с мачтата
на кораба...

А Итака,
да чака!