ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 860
ХуЛитери: 1
Всичко: 861
Онлайн сега::: Boryana
| От бавното ми раждане на припек
до тъмните усои има само една надежда сляпа и безлика
и няколко убождания с вяра.
Стъблата на живота лесно цъфват,
по нежния им цвят роси небето,
което храни плевелите също,
увили се ехидно по нозете ми.
Измислям си хартиени герои
и лодки към митични континенти,
но рядко всъщност мислите са мои,
по-често са измамни етикети.
Мъглата е от малкото утехи -
неясна като всеки краен смисъл,
по тялото прилепва като дреха,
в съзнанието притъпява липси.
Откривам само хладни основания
защо да се държа сега човечно.
Отиват ми небесни одеяния,
поръбени с амбиции за вечност,
но някак във душата ми е кухо -
играчка механична тихо спряла,
и в синкавия свят отеква глухо
отсъствие привидно на създател.
Поспирам на заглъхнала пътека.
Във клоните над мене чудно пеят
красиви имитации на нежност,
творения на синтетични феи...
На фона им безстрастно се синее
лъчиста бездна с ръбове изтрити.
От вечното издигане към нея,
напукват се крилата на мечтите.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Красиви имитации" | Вход | 3 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Красиви имитации от rady на 24.05.2016 @ 22:42:22 (Профил | Изпрати бележка) | Красиви имитации от нежност?
Понякога са толкова добри,
че болката така опияняват
и утрото по-малко ни боли...
Докато прогледнем... |
Re: Красиви имитации от elsion (negesta@gmail.com) на 24.05.2016 @ 23:09:17 (Профил | Изпрати бележка) | А докато прогледнем се дивим
на чудните мелодии невинни.
Навярно - тъй по-малко ни боли,
и раните за малко са невидими.
(Благодаря, rady :)
|
]
Re: Красиви имитации от mariq-desislava на 23.05.2016 @ 10:15:22 (Профил | Изпрати бележка) | Според мен тъгата тук е основна доминанта, но не в смисъла на мирова скръб, не, по-скоро е начин на възприемане на света. Ретардацията като използван похват съвсем подчертава финала, който нежно-брутално си казва: "Надежда всяка тука оставете.":)
Поезията си е Поезия, шапки долу, чакай, че моята хвръкна нанякъде.:))) |
Re: Красиви имитации от elsion (negesta@gmail.com) на 23.05.2016 @ 12:31:40 (Профил | Изпрати бележка) | Ихаа..., просто не зная какво да кажа, пък и ме трясна основната доминанта и изпаднах в ретардация, ама умствена :)))
.... обаче ще ти пусна нещо тематично, за механичния човек :) https://www.youtube.com/watch?v=k_ezEh2Xp9o
(преди да ме дострашее и да ги подменя, последните два реда бяха ей така:
... посипват се по светлите алеи,
парченцата от механични птици. |
]
Re: Красиви имитации от mariq-desislava на 23.05.2016 @ 16:34:49 (Профил | Изпрати бележка) | Ааа, тази кака добре подъни по ушните ми миди, а и текстчето на песента си го бива (със слаботелесните ми познания по инглийцки как ли съм схванала основната идея:))) С механичните птици придобива по-зловещ оттенък, а ти си съумяла да му хванеш здраво юздите на стихотворението и да го омекотиш на финала.
Но и с механичните птици, и с напуканите криле на мечтите все си звучи добре. Въпросът е на теб как ти приляга повече на сърцето - футуристично ли да бъде или пък по-землянски насочено.:))) |
]
Re: Красиви имитации от elsion (negesta@gmail.com) на 24.05.2016 @ 09:49:26 (Профил | Изпрати бележка) | Землянско звучи по-топло някак... (това за майсторството - не съм го чула:)) ..... Има нещо механично в нас, което не залита към футуризъм, а към архаични машинарийки, дълго покривали се с органична тъкан; включва се, когато светът наоколо изглежда стерилен и студен, без друг смисъл и предназначение, освен това да тиктакаш.
(Ще ми мине :) |
]
Re: Красиви имитации от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.05.2016 @ 00:34:10 (Профил | Изпрати бележка) | И от небето падат мъртви феи
по улици, алеи, виадукти...
Изгубили последната си вяра,
заслушани в умели корифеи,
душите си превърнахме в продукти,
в очакване на срещата със звяра...
Леле, колко пъти поред написах "в"... Но ти знаеш, че аз и шесторедията, определено не сме в блестящи отношения ;)
|
Re: Красиви имитации от elsion (negesta@gmail.com) на 24.05.2016 @ 10:22:56 (Профил | Изпрати бележка) | Но някъде във нас дълбоко блясва
начупен спомен за безбрежно лято,
той още е съвсем неясен
по краищата сякаш побелял е.
И няма звяр дори... От звяра по-опасно
е Нищото - разнищва и разяжда.
(Ех, улучил си тоналността на мрачните ми видения. ... Те пък моите шесторедия защото са самото съвършенство ;) |
]
Re: Красиви имитации от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.05.2016 @ 11:59:10 (Профил | Изпрати бележка) | За нищото разяждащо си абсолютно права
и то поглъща като черна дупка всяка
наша чиста мисъл, и без жал унищожава
последните лъчи надежда от маяка,
който уж посоката в живота ни задава,
и ни направлява, когато се загубим в мрака...
Ама ти си по-мрачновита от мен, само дето много по-изискано го обрисуваш това... |
]
Re: Красиви имитации от elsion (negesta@gmail.com) на 24.05.2016 @ 16:43:37 (Профил | Изпрати бележка) | Намирам път единствено когато
зад ярките декори на градините
за миг примигнат образи познати
от някакъв живот извън картината
зад прага нарисуван на вратата й...
(е да де - "изискани" имитации :) |
]
Re: Красиви имитации от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 20.09.2016 @ 17:04:00 (Профил | Изпрати бележка) | Имитациите по принцип изискват много сили,
уж разни внимателно премислени решения,
от нас изстискват усмивки фалшиви, но мили,
а вътрешно ни причиняват диви опустошения...
Животът всъщност е една изискана имитация, на бездната, в която потъваме всеки черен ден... |
]
Re: Красиви имитации от elsion (negesta@gmail.com) на 21.09.2016 @ 14:26:34 (Профил | Изпрати бележка) | кой ще опитоми,
кой...
стените на бездната?
кой ще обърне камъка
в цветна градина,
мрака лепкав - в сиропеносиньо небе
сълзата - в море
оковата - в пръстен... ?
на дъното си отглеждам крехко огнено цвете
отглеждам
цвете
за слънце |
]
Re: Красиви имитации от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 21.09.2016 @ 16:28:40 (Профил | Изпрати бележка) | Но хлъзгави са стените на бездната
от тъжни сълзи след всички провали,
изтича вече нощта, оная безвездната,
в чиято вечна скръб сме се оковали...
Всяко цвете прецъфтява, пречупва се и потъва в сивкавата пяна на забравата... |
] | |