Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 286
ХуЛитери: 1
Всичко: 287

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНеправилно шофиране
раздел: Разкази
автор: Heel

Старшина Петров вдигна палката, когато видя, че задаващото се по пътя пежо криволичи. Неведнъж се бе сблъсквал с пияни шофьори и знаеше, че ако не внимава, може да пострада. Отдръпна се на банкета и зачака колата да спре. И тя спря сред вой на спирачки. Не му се наложи да отскача.
Зад волана седеше млада жена с дълга до раменете кестенява коса, синьозелени очи и невинно, заоблено по детски лице. Не изглеждаше пияна, поне погледът й не издаваше замаяност. Дали не бе надрусана? Старшина Петров не бе много наясно с надрусаните и не знаеше дали те са също толкова опасни, колкото пияните.
- Има ли някакъв проблем, госпожице? – попита старшината, като се приближи с уверена крачка към водачката, която, приведена леко напред, продължаваше да стиска волана.
- О, не, господин лейтенант. Няма никакъв проблем. – Говорът й бе съвсем членоразделен.
- Аз съм старшина.
- Извинете, господин старшина.
Старшината накара жената да духа, но дрегерът не отчете нищо.
- Госпожице, направи ми впечатление, че водите автомобила по криволичеща траектория.
- Наистина? – Очите й излъчваха неподправена невинност.
- Да, определено навлизахте в отсрещното платно. Книжката, моля!
С книжката й всичко бе наред.
Старшината се поколеба за момент, после каза:
- Моля, излезте от колата!
- Наистина ли се налага?
- Да, налага се. Излезте!
Жената се намуси, присви замислено очи, след което неохотно отвори вратата. Левият й крак бе в гипс от глезена до горната част на бедрото и стърчеше изпънат надолу към педалите. Стъпалото й, обуто в черна кожена джапанка, се бе вклинило между амбреажа и спирачката и очевидно не можеше да върши почти никаква полезна работа при шофиране.
- Ама, госпожице, как можахте да седнете зад волана в токова състояние! – каза със строг глас старшината.
- О, нима е забранено да се шофира със счупен крак?
Петров се замисли. Рече:
- Доколкото си спомням, в закона пише, че на водачи, които не отговарят на медицинските изисквания, им се отнема книжката.Временно.
- Но аз… изобщо не съм предполагала… Много съжалявам! Не стига, че пострадах толкова идиотски, ами сега и без книжка. Ама как ще се придвижвам без кола? Олеле майчице! Моля ви, господин лейтенант… тоест старшина, не ми отнемайте книжката.
- Госпожице, в това състояние представлявате опасност както за себе си, така и за другите участници в движението. Мина ли ви през акъла, че можехте да претрепете някого?
- Но аз… Справях се достатъчно добре. Само от време на време проклетият ми крак се заклещваше под някой от педалите, както когато ви видях да ми махате с палката. Иначе няма други проблеми. Плюс това карах много бавно. Моля ви, проявете малко съчувствие! Толкова много изстрадах напоследък! – Жената поспря за момент, колкото да си поеме дъх, след което продължи да дърдори: - Преди седмица реших да се изфукам пред племенницата си, че не съм забравила как се кара скейтборд и ето на, пльоснах се на един бордюр и си натроших капачката и малката пищялна кост. После шефът на куриерската фирма,в която работя, отказа да продължи договора ми. Като ме видя на патерици, ми каза да си обирам крушите. То аз всъщност и не мога да обикалям по адреси така, това е ясно, но… А да знаете как ме боли само! Да не говорим, че без кола няма да мога да ходя при майка ми, която живее сама и има нужда от помощ. Хайде да се разберем като зрели хора, а? Дали двайсет лева биха…
- Госпожице, ще се направя, че не съм чул това. Аз подкупи не приемам. Неправилното шофиране крие много опасности. Да знаете, ако не знаете.
Тогава младата жена заби нос във волана и се разтресе, хлипайки жално. Старшината прибра палката си и запристъпя нервно от крак на крак. По едно време жената извърна насълзеното си лице към него и каза:
- Значи ще ме оставите да кисна тук, насред нищото, при положение, че съм със счупен крак и не мога да се прибера пеш? Абе вие сърце имате ли?
Катаджията скръсти ръце и изсумтя. Беше се изчервил.
- Елате, ще ви закарам.
- Ще ме закарате?
- Да с полицейската кола. Къде живеете?
Тя му каза, лицето й бе просветнало леко.
- Много благодаря!
- Сега включете аварийните, а после ще пратите някой да прибере колата ви. Тук не е хич удобно за паркиране.
- Добре. Много благодаря!
Жената подхвана гипсирания си крак и го повдигна, за да може да го измъкне навън. Извъртя се тромаво настрани и стъпи със здравия си крак на пътя. Надигна се, после отново приседна и се присегна назад, за да вземе патериците си, които лежаха на съседната седалка. Изправи се пъшкайки, като присви очи, когато част от тежестта на тялото й падна върху болния крак – можеше да стъпва на него, но очевидно гледаше да го щади. Носеше къси дънкови панталонки и тясна блузка, и старшината не можа да се въздържи да не огледа приятните извивки на тялото й. Погледът му се спря по-продължително време върху голия й десен крак, от който лъхаше спортен сексапил – мускулите бяха идеално оформени и в тонус.
Старшината търпеливо я изчака да се придвижи до полицейския опел, после й помогна да се настани отпред на пасажерската седалка. Мъчителното й куцукане с патерици и начина, по който потрепваше при всяко стъпване на счупения крак, го бяха накарали да изпита съчувствие. Вече не съжаляваше, че й е предложил да я закара.
- Тук е малко тесничко…
- Няма проблеми. Наместих се.
Старшина Петров седна зад волана и подкара. Той беше свестен български мъж, с малко недостатъци, сред които по принцип не бе воайорството, но не можа да се въздържи да не стрелва от време на време поглед към заголено бясно бедро и към нежното босо стъпало с топчести розови пръстчета, което се подаваше под тежката гипсова превръзка с изваяни контури, подчертаващи намиращите се отдолу форми. Зачуди се как е могъл да се колебае дали да помогне на такова мило, изпаднало в беда същество.
При едно от поредните заглеждания без да иска кривна от пътя. Десните гуми затрополиха по банкета и колата поднесе. Стреснат, старшината завъртя рязко волана, но не можа да избегне удара в мантинелата.
Жената изписка и размаха уплашено ръце. Опелът спря със стържене и старшината се плесна по челото.
Жената извика:
- Ти шофираш неправилно, не аз. Глупак! Можеше да пострадаме! Много по-опасен си от мен,сега разбра ли го! Затова ли ме качи, за да ми хвърляш белтъци! Мръсник! – Взе патериците си и отвори рязко вратата. – Ще се прибера на стоп!
Докато старшината оглеждаше смачкания калник и се тюхкаше, един брадат тип с мерцедес я качи.
- Внимавайте по пътя – измърмори под носа си старшина Петров.


Публикувано от anonimapokrifoff на 20.05.2016 @ 20:52:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Heel

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.07.2021 год. / 02:10:12 часа

добави твой текст
"Неправилно шофиране" | Вход | 0 коментара (1 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.