автор: GiminiBiliBob

Едно дете би казало:
- за разходка в гората
- за най-малко 1000 мекичета
- за битка с дракон и още 50 великана
- за 100 обиколки с колелото на татко

- за безкрайни кукленски забавления
- за 500 прочетени приказки
- за дълго приключение със сапунени балони
- за скриване на съкровище
- за откриване на съкровище или поне на отдавна забравени бонбони
- за да се скараш по 10 пъти със всичките си приятели и по 20 пъти да се сдобриш
- за построяването на замък от пластилин…..
- за пижамен куклен театър
- за 300 страшни истории преди лягане
- за безкрайни фантастични сънища

И след всичко това сутринта изглежда толкова недостижима, а още е едва четвъртък и съботата, когато ще отидем на реката да ловим риба, да плуваме до забрава и да се превърнем в пирати е толкова, толкова неповторимо далеч! Сякаш има век дотогава?

А за какво стига денят на един възрастен?
- за едно мигване
- за половин усмивка
- за бърз разговор
- за една недоразказана приказка на децата

Понякога няма и толкоз, а вече е четвъртък и сякаш вчера, даже не вчера, а сутринта беше събота и заедно с децата бяхме на реката, където те ловиха риба, плуваха до забрава, и пред очите ни се превърнаха в пирати, готови да се борят със всякакви чудовища, за да накарат времето да лети, да пораснат по-бързо и да станат възрастни, чиято най-голяма мечта е да върнат времето назад и отново да бъдат деца…