 |  Листата…
трептенията на листата ми говорят
за двупосочната игра в живота –
за цветове, които се изкачват,
за цветове, които жълто падат
и сухожилните им мрежички завиват
заспиващите кратери на мравките.
Листа, напомнящи пораснали деца,
които с думи капещи си вземат сбогом.
Сърдечното остава между нас,
с пренебрежението към собствените ни животи,
потръпващи в студа на разстоянието.
Заседнал съм във крайчето на пейката
и съм се врастнал в корените на листата.
И този миг напомня ръкавица,
изпусната,
изгубена от някого,
докато с някого се е здрависвал...
Публикувано от hixxtam на 16.05.2016 @ 14:58:19
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
daro
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "устояването на дървото " | Вход | 15 коментара (41 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: устояването на дървото
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 19.05.2016 @ 00:34:18
(Профил | Изпрати бележка) | Смея да добавя, че на живо, с твоя глас... си е еликсир за душата, а аз съм (бях) daroизбрана!!!
Ръкавичвам те... !!! {} |
Re: устояването на дървото
от daro на 19.05.2016 @ 08:08:04
(Профил | Изпрати бележка) | ей, Жен, спри да "ровичкаш" в душата ми, щото без нея ще остана ;)
умирваш ме с подобни коментари :)
(последното го прочетох като - Гъделичвам те...!!! ;)))
Светли дни!
...(.) |
]
Re: устояването на дървото
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 20.05.2016 @ 21:23:11
(Профил | Изпрати бележка) | :-)))
Хахахахаааа!
;-)
Аа, без душа не те оставям, сакън... ;-)
Но наистина, когато си рецитираш стиховете, съвсем различному звучат.
Хубави празници! {} |
]
Re: устояването на дървото
от daro на 21.05.2016 @ 09:35:41
(Профил | Изпрати бележка) | мерси-мерси, Жен - ще имаме и още, и още, и още хубави дни...
в които срещите ни ще бъдат споделени празници :)
Светлина в дома ти
(((О))) |
]
Re: устояването на дървото
от libra на 18.05.2016 @ 22:36:20
(Профил | Изпрати бележка) | знаеш ли, някак си твоят текст ми напомни за един мой стар текст от едно минало време на един предишен забравен живот http://ilona.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=7146&df=46&dflid=3
трудно живях, но мисля че се справих и устоях - би казала сега моята литературна героиня :) а на мен, като един наблюдател ми се иска наистина да е така
поздрави за стихотворението |
Re: устояването на дървото
от daro на 19.05.2016 @ 08:02:15
(Профил | Изпрати бележка) | "Вземете я – каза мъжът – Ръкавиците трябва да са в двойка, а вие щяхте да изгубите едната."
- Тази ръкавица не е моя - моята си е на мястото - повдигна ръката си Добри... (Д. Тонев)
...изключенията и климатичните обобщения ще ни съпътстват в съвместните и личните ни скитания... нужно е само да се справяме и устояваме, за да засветят отново лицата ни, подобно тези думи:
"А съм толкова слънчева, когато се усмихвам."
Светлина в личния ти дом, Ил! :)
(((О))) |
]
Re: устояването на дървото
от sia на 18.05.2016 @ 17:56:31
(Профил | Изпрати бележка) | Когато бях млада, една вечер, ходех безцелно под
кроткия дъжд /обичам го/ и седнах на бюрдюра, имаше купища
паднали листа, продължаваха да падат, беше просто есен,
умиращите листа и меланхолията ме оставиха дълго там...
Толкова думи, за да кажа, че сега гледам по друг начин...
И не бих ги нарекла умиращи...
Прекрасно стихотворение, daro!
"Листа, напомнящи пораснали деца,
които с думи капещи си вземат сбогом."
Трептенията на листата... изкачването... сърдечното, което остава...
Краят също е прекрасен, бе направо да взема
да си сипя едно, две... Благодаря ти!
|
Re: устояването на дървото
от daro на 19.05.2016 @ 08:15:03
(Профил | Изпрати бележка) | "Когато бях млада, една вечер, ходех безцелно под
кроткия дъжд /обичам го/ и седнах на бюрдюра, имаше купища
паднали листа, продължаваха да падат, беше просто есен,
умиращите листа и меланхолията ме оставиха дълго там..."
...като ти казах да пишеш... пиши, бре, душко!
след такива съ-живяни думи, не ми остава нищо друго, освен да се кача на покрива и да изпия 2-3 тютюна
Благодар...
...(.) |
]
Re: устояването на дървото
от sia на 24.05.2016 @ 15:18:17
(Профил | Изпрати бележка) | За теб говорим, daro, за теб душо, ти мен ме остави,
кога доде, ако доде... :)
(.) |
]
]
Re: устояването на дървото
от mamasha на 18.05.2016 @ 09:19:16
(Профил | Изпрати бележка) | Другият край на пейката свободен ли е? Ще приседна за малко, а когато си тръгна, ще ти оставя там листа от явора - ръкавички с много пръстчета в топло есенно червено, за да не замръзнат ръцете от "студа на разстоянието".
Обичам тези твои стихове с неочакван край. Мисълта ти наистина напомня следата на мравката - странно криволичеща, но със своя собствена вътрешна логика и е потребно осмисляне на образа, скрит зад всяка дума, за да я разбереш, за да видиш цялата картинка. Но пък какво прекрасно занимание е да следвам тази начупена крива.
Поздрави, Дарче!
:))))))))))) |
Re: устояването на дървото
от daro на 18.05.2016 @ 14:37:26
(Профил | Изпрати бележка) | поседни, душа... стига не ти е скучно ;)
...в подобни състояния съм мълчалив - нищо лично - завеян съм, шляя се
нанякъде, рея се в друг живот...
здрасти-здрасти, Юле! :)
...(.) |
]
Re: устояването на дървото
от rady на 16.05.2016 @ 15:28:09
(Профил | Изпрати бележка) | Под пейката намерих ръкавица...
Напомни ми са топли пръсти,
пилеещи листа и думи
в един топъл следобед
на всеобщата фотосинтеза...
Сърдечен привет! :)))) |
Re: устояването на дървото
от daro на 16.05.2016 @ 17:53:12
(Профил | Изпрати бележка) | благодар... за отзива, адаш!
...хубаво е да съм свидетел на други вдъхновения - зареждащо е...
стимулираща е слънчевата синтеза - нещо като ръкостискане на слънце
и вода - ръка в ръка :)
готина вечер!
...(.) |
]
]
Re: устояването на дървото
от daro на 17.05.2016 @ 07:19:25
(Профил | Изпрати бележка) | добра среща отново, Ули! :)
...вероятно искаш да ми кажеш, да го отделя за бъдещата ми книга, с
която ще имам честта да се срещна с теб и други мои почитатели и
читатели
е, вече съм го направил :)
Осветен ден...
(((О))) |
]
]
Re: устояването на дървото
от daro на 18.05.2016 @ 08:13:32
(Профил | Изпрати бележка) | все още само посявам подбрани семена - другото е естествен процес
с минимална моя намеса :) |
]
Re: устояването на дървото
от joy_angels на 16.05.2016 @ 18:06:58
(Профил | Изпрати бележка) | Даро, растеш, растеш... Ще си позволя да съм само читател, то и бездруго ми е трудно да съм друго. Носиш си я тази образност, която е твоя, много твоя. Може би подобна образност има Зеб, сигурно и други, но двамата сте различни и шантави по своему. Тук има философия обаче, не само перото на художника, а самият художник е тук. Заспиващите кратери на мравките - чудо... Засядането в ("в", а не "на") крайчето на пейката, врастването не само в корените на листата, но и в мъртвото дърво (на пейката), разтяга мигът до вечност. И в същото време мигът си е тук, толкова малък, толкова незначителен, колкото изпусната ръкавица.
Но с тази изпусната ръкавица започва нова история... Краят е такъв, какъвто иска читателят да бъде, какъвто го усети. Още едно чудо.
Ще запомня това стихотворение, Даро.
|
Re: устояването на дървото
от daro на 17.05.2016 @ 07:50:16
(Профил | Изпрати бележка) | адаш, ти имаш око на импресионист - в смисъл, виждаш "през"...
природни, психически, емоционални воали... и "завоалираното" изобщо
не ти убягва
...точно така - между "в крайчето" и "на крайчето" има съществена
разлика - в първото е за-седналия(устояващият в стоицизма си,
преодолял амбициите за централно място), във
второто човекът може да е изтласкан, може да се е настанил от
скромност, комплекси, може и да е демонстрирана кроткост... но това
са все колебания, съмнения, чрез които неустойчивия пропуска мигът
на "чудото" - да се здрависа с живота, с неговия символ, с неговите
капещи деца... да се вживее в тях
Благодар... адаш, за отделеното време и смислените думи!
Светли дни за трима ви! :)
...(.) |
]
Re: устояването на дървото
от doktora на 16.05.2016 @ 19:00:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубаво е, Даро, съвременна поезия обичам да чета, особено и от приятел. Поздрави, майна, на стария Пловдив от брега на морето! :) |
Re: устояването на дървото
от daro на 17.05.2016 @ 08:06:08
(Профил | Изпрати бележка) | тази сутрин много пъти прочетох псевдо-ника;) си от приятели - стана ми
приятно и се чувствам истински... и обичта ми се превръща в
пътешественик от Филибето до морето, от Филибето до Софето, от
Пловдив до Благоевград, от Пловдив до старопрестолен град...
от личния ми амфитеатър до "град върху градовете"
Светъл ден от Тракия, бай Ник! :)
(((О))) |
]
Re: устояването на дървото
от elsion (negesta@gmail.com) на 16.05.2016 @ 20:34:22
(Профил | Изпрати бележка) | успяваш да ме пренесеш из мрежата от жилки на листата :)
те са ми като магнит (за тайно съзерцание), също както лъчистото на камъчетата, уловили слънце.
ние сме разлипени във всичко, но рядко го знаем... |
Re: устояването на дървото
от daro на 17.05.2016 @ 08:16:00
(Профил | Изпрати бележка) | ааааз - аз да те пренеса? аз, дървото?
защо пък не - меткай се в кануто ми и да скитаме... в съзерцания
...да, защото сме разпилени навсякъде
ето ти един лазурит (О) от мен за готин ден! :)
...(.) |
]
Re: устояването на дървото
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.05.2016 @ 18:52:37
(Профил | Изпрати бележка) | ти, .....ти :)
готово, ей ме на, стига твоето кану да е територия, където никой не те дърпа за ръкава, разваляйки съзерцанието ... той, светът на хората, е сприхаво, припряно, крещящо същество ;)
|
]
Re: устояването на дървото
от daro на 18.05.2016 @ 08:10:33
(Профил | Изпрати бележка) | ооо, не бой се - добре знам, че подръпването на ръкава е началото на
разпридането на съзерцанието ;)
...и колко е изпълващо, колко е съществено проникването в една друга действителност, когато промяната на гледните ни точки и обекти се извършва от течението на реката, а не от конските сили на двигателите и от човешките всякакви напъни :) |
]
Re: устояването на дървото
от mariq-desislava на 17.05.2016 @ 07:25:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Сериозно задобряваш, братче, с кеф се разливат думите ти по вените ми.:) Някак уталожен ми се струваш, тихото съзерцание е взело сериозно надмощие над страстта. |
Re: устояването на дървото
от daro на 17.05.2016 @ 08:27:24
(Профил | Изпрати бележка) | май-май си права, сестро... в средата на май :)
- тази дърта 50 годишна черупка ми тежи, тя
не е само предпазна къщичка от студове и жега ;)
... а ти не спирай да ми се кефиш и шамаросваш страстно - ако такъв не
съм ти по вкуса, да знайшшш, че е временно -
нали съм денонощно сезонен :)
пОздрави на Свилен планина!
...(.) |
]
Re: устояването на дървото
от zebaitel на 17.05.2016 @ 08:29:56
(Профил | Изпрати бележка) | аз, разбира се, се зазяпвам в определени моменти от стиха, като например цветовете, които жълто падат и потрепващите животи и дълго, дълго гледам само тях, докато не започне и останалата част да ми се появява в полезрението...
това май ми позволява да чета колкото си искам и да не ми омръзва, а винаги да си наслагвам нови съждения, породени от прекрасните ти словесни картини, художнико философ...
исках да кажа, че ми е безкрайно приятно да чета стиха ти безброй пъти,
приятелю светли!!! |
Re: устояването на дървото
от daro на 17.05.2016 @ 08:58:15
(Профил | Изпрати бележка) | много се радвам, изключително ми е приятно да ми четат жълтопадащите
словесни листа и пожълтелите хартии на рисунките, свежарските
вторници! ;)
... и с голям кеф те каня на 16 юни на втората ми самостоятелна изложба в "Червеното пони", приятелко ЖИВителна :)
_________(((О)))_____"____ |
]
Re: устояването на дървото
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 17.05.2016 @ 12:29:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Прекрасно е! Цялото! Въздейства ми и като цветове, и като състояния, и като медитация. Здравей, Рад :))))))))) |
Re: устояването на дървото
от daro на 17.05.2016 @ 15:52:04
(Профил | Изпрати бележка) | Катка, искаш да кажеш, че съм надробил сбирщайн салата ли? ;)
...ми така де, да има за всички вкусове - това обикновено се нарича, кич
ама нали си написала "прекрасно е"... из-цяло се изчервих, шъ знайййш
здрасти-здрасти! :)
...(.) |
]
]
Re: устояването на дървото
от daro на 17.05.2016 @ 18:12:37
(Профил | Изпрати бележка) | | А! - ах недей... :) |
]
Re: устояването на дървото
от shrike на 17.05.2016 @ 15:03:45
(Профил | Изпрати бележка) | Чичо Кон, много е хубаво да слушаш говора на листата. В трептенията им са всички цветове. Жилкуването им е кореновата система на света. Синият. Аз се търкалям на тревата до пейката, от твоя край. Попивам ароматите. Чичо Кон, разкажи за всички форми - назъбени, заоблени, изсечени... И да не забравиш за онези, които никога не опадват.
Този текст пълни, препълва. :-) |
Re: устояването на дървото
от daro на 17.05.2016 @ 15:45:58
(Профил | Изпрати бележка) | Шрайки, изпращам ти една мисъл форма, която много ми се ще да те
изпълни с топлината и меките форми на чичо коньовата ръкавица -
синя е, да!
...с този коментар - едър дар, директно ме препълни, преля...
абе, напраааао мъ умря и са шъ иска преливане с вода и вино ;)
благодар... за отделеното време и усмивката! :)
...(.) |
]
Re: устояването на дървото
от rajsun на 17.05.2016 @ 18:48:31
(Профил | Изпрати бележка) | Изгубена ръкавица...
|
Re: устояването на дървото
от daro на 18.05.2016 @ 08:31:18
(Профил | Изпрати бележка) | адаш, сигурен съм, че допирателно те заговаря една форма, която е
напуснала личната собственост(територията) и предназначението й да
топли, да предпазва - тя споделя за срещи, за изгубване, за разделяне...
за приемане на житейския кръговрат, за самотата в стоицизма, каквато
е... и средата на творческия процес
добра среща в ранчото ми! :)
...(.) |
]
Re: устояването на дървото
от haboob на 17.05.2016 @ 20:38:42
(Профил | Изпрати бележка) | Кратките мигове на синхрон са безценни! Когато усетим силата на кръговрата и своята роля в него, малките символи по пътя ни започват да говорят.
|
Re: устояването на дървото
от daro на 18.05.2016 @ 08:41:28
(Профил | Изпрати бележка) | точно така - "малките символи по пътя ни започват да говорят"... което никак не е малко :)
... и тогава сякаш ние се умножаваме на мигове, които ни говорят на някакъв странен, нечовешки... абстрактен език
благодар...за точното включване и отделеното време!
радвам се, че те срещам и тук - по "моите" виртуални страници :)
Светъл ден!
...(.) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 707
ХуЛитери: 4
Всичко: 711
Онлайн сега:
