автор: erka

...все още ме будиш -
парченце от дъхаво минало
с изплетени чувства
в синджирче, което съм скрила
под тънката дреха
на всички сезонни победи,
свирепо отнемали
соления привкус на времето.
Все още намирам
следата ти, стъпила в утрото -
боли от невинност,
зараства в тъгата зад устните...

...и топлят ръцете ми
плътта ти, така безпричинно,
а уж, съм привикнала
да нося черупки изстинали...