автор: YOTOVAVA

Лозница в манастирски двор,
свенлива и със поглед плах,
прикри край гнилия стобор
причината да бъдем в грях.

И нищо тъмно не остана...
А тук в устоите на Бог,
потънали сред звездна пяна,
се молим да не бъде строг.

Лежим – увива се дъхът ти,
пълзи по нейната снага
и ти проклел си много пъти
евангелските писмена.

Така е светло – под небето
с ухания на бор и смърч.
Тук не осъмнахме проклети,
макар че любихме до смърт.

Узнах, че тишината може
да е ранима в ранен хлад.
Един път се обича, Боже!
И втори път не биваш млад.