Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 2
Всичко: 435

Онлайн сега:
:: Albatros
:: Lombardi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕсента тъгува
раздел: Поезия
автор: kristi

Една сантиментална луна
се обеси
на рамката на прозореца.
Боже, каква отдаденост!
Натежалите й от сладост петна
бавно
превзеха харманите.
Толкова много любов!
Толкова много назобено зърно.
Пазви, залези,
синци във сняг –
земна попара от кълнове.
Щъркове, врекли се
в енигмата на гнездата си,
в цветното светят прегърнати.
Щърковото гнездо –
просеката към лятото,
към далечното земно напомняне
за събуждане над отвъдното,
с тънкия сребърен лъч се облече.
А
есента, в своя бисерен дъжд,
над стърнищата
като сън се изля,
погали пръстта
и прегърна с тъгата крилете му.


Публикувано от anonimapokrifoff на 14.05.2016 @ 12:24:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   kristi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 11


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.05.2022 год. / 17:26:30 часа

добави твой текст
"Есента тъгува" | Вход | 10 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Есента тъгува
от libra на 18.05.2016 @ 19:13:04
(Профил | Изпрати бележка)
есента тъгува красиво в твоя стих :)


Re: Есента тъгува
от kristi на 20.05.2016 @ 07:49:35
(Профил | Изпрати бележка)
Смирен и благ сезон е есента, Либре, затова и тъгата е такава.

П!!!

]


Re: Есента тъгува
от gitchka_gramatikova на 14.05.2016 @ 14:15:50
(Профил | Изпрати бележка)
Ах, любимите ми образи, които те правят разпознаваема отдалече.
А това самичко "А" е толкова очарователно!
Поздрав! :)


Re: Есента тъгува
от kristi на 15.05.2016 @ 11:46:07
(Профил | Изпрати бележка)
Слабост са ми тези самички, но очарователни А-та. ))

Ден за обичане да ти е, Гери!

]


Re: Есента тъгува
от rady на 14.05.2016 @ 14:24:30
(Профил | Изпрати бележка)
Какво разточителство на очакване и тъга...Прелъсти ме!


Re: Есента тъгува
от kristi на 15.05.2016 @ 11:47:56
(Профил | Изпрати бележка)
Ееее, чак пък прелъстителка ))

Ден да ти е, rady!
П!!!

]


Re: Есента тъгува
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 14.05.2016 @ 14:25:25
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасна си, Кате! Разкошно стихотворение! Цялото е разкош! Живи образи, картини, усещания, красота! Удоволствие за четящия си :))))


Re: Есента тъгува
от kristi на 16.05.2016 @ 09:48:49
(Профил | Изпрати бележка)
Есента е в мен. Сезон, който не само съзерцавам, но и чувствам с всяка клетка на тялото си. Може би затова тя ми се отблагодарява с думи, които спохождат ме.

Ден за обиане да ти е, Кате!

]


Re: Есента тъгува
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 14.05.2016 @ 16:08:32
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Толкова е истинско, естествено...Такава.. .свежа тъга..
Много сърцеграбващо, Кристи! {}


Re: Есента тъгува
от kristi на 16.05.2016 @ 09:50:54
(Профил | Изпрати бележка)
Свежа тъга... Свежа ли е тъгата, нищо не е изгубено, нали?

Сърдено, инди!

]


Re: Есента тъгува
от mamasha на 14.05.2016 @ 20:41:08
(Профил | Изпрати бележка)
Ако трябва с няколко думи да определя най-характерната черта на поезията ти, то това биха били тези: светла тъга, тъга, която не подтиска, не задушава с болка, а те кара да се усмихваш, както се усмихва дете - замечтано, унесено в нещо само свое си.

Поздрави, Кристи! Прекрасно е!


Re: Есента тъгува
от kristi на 16.05.2016 @ 09:55:08
(Профил | Изпрати бележка)
Ти винаги правиш задълбочен и много точен коментар, мам. Не бях се замисляла, че тъгата, която всъщност много често ме кара да пиша, въздейства така. Благодаря ти!

И обичи!

]


Re: Есента тъгува
от mariniki на 14.05.2016 @ 23:03:28
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
удоволствие е да те чета, мила Кристи...
поздравления за прекрасния стих..


Re: Есента тъгува
от kristi на 16.05.2016 @ 09:56:01
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се да те "видя" отново, светличе!

Ден за обичане да ти е!

]


Re: Есента тъгува
от Meiia (meiia@abv.bg) на 15.05.2016 @ 21:27:14
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам дали трябва да се пише толкова красиво за тъгата?! Ако и да е преодоляване, опоетизирането й така, я прави жива и ...красива. Подлъгва да я следваш. А аз ти желая радост!


Re: Есента тъгува
от kristi на 16.05.2016 @ 10:01:29
(Профил | Изпрати бележка)
Сигурно си права, мей, но ти отлично знаеш, че писането е процес, в който сетивата са основния двигател. Навярно така се спасявам. И не, не я следвам. Пречиствам я. )

Радост да е!

]


Re: Есента тъгува
от Hulia на 16.05.2016 @ 13:26:32
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
В тъгата на стихото ти (а изключителна атмосфера и ефирност има в него!) видях сякаш изпаряваща се мистична мъгла, прорязана от слънчеви лъчи, (а луната, тази невероятна и изпълнена с любов луна я имаше и посред бял ден)...Радвам се на прекрасната ти поезия, kristi! :)


Re: Есента тъгува
от kristi на 17.05.2016 @ 12:59:40
(Профил | Изпрати бележка)
Всъщност стихотворението тръгна от една луна, която аха да седне на перваза на прозореца на къщата в Стрелча. Невероятна луна беше. И призрачно с тишината наоколо.

Благодаря за добрите думи, Ули!
Ден да ти е!

]


Re: Есента тъгува
от sia на 04.07.2016 @ 13:08:43
(Профил | Изпрати бележка)
Докосна ме!
Здравей, Катя!