Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 400
ХуЛитери: 3
Всичко: 403

Онлайн сега:
:: zebaitel
:: Albatros
:: pc_indi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНачисто
раздел: Избрано поезия
автор: meiia

Премълчаха с мълчанието и с гордостта на златото.
А на мен ми отива сребро. А на мен сребро ми отива.
В тази бездна има нещо до болка и мускус познато –
учтивост и хлад - до калъп. И липса на перспектива.
Чудесата са цели над мен, непокътнати още и значи,
че не са се родили любящи в миража отсреща ми.
Няма обич в очите на липсата, няма стоплящи начини
да се присегна и да докосна отминалото усещане.
То е истина някъде там, зад чертата над нивите,
но за мене сега е тъга, сплела дълга сламена плитка.
И търкулвам страха, смелостта и любови за живите,
а за мъртвите меся различна, а не "онази" медена питка.
И никой не пита за приказките изтекли в шахтите.
Там се свива излишното време или някой краде го.
Пред сърцето си сложих на баба сребрящите пафти
и една огромна дъга пред живота – да стигне до Него.
Ей така се кроя, с огромните смисли за чистене
на последните думи от злато, на последната милост.
Посъбрах от покоя поне дузина безмилостни истини,
да ме жилят и днес с отровно, безжалостно жило.
С тях поне си говоря насаме или в дълги агонии –
не ме хваща отровата, Боже, а вече така ми омръзна
да се движа нагоре-надолу по някакви чужди закони.
Да не кажеш после и Ти, че от страх съм Те дръзнала!
Не е точно така - насъбрах се на изгубени тайнства.
И на тежки мълчания, и на бели, отречени птици.
Аз не ща някой ангел в живота ми да чистофайнства.
И сама си го мога – режа на времето слабите спици.
И не съм му мълчала, дори и когато бях нямата,
на която се смееха всички изкусни твои оратори.
Днес ела погледни колко обич хвърлиха в ямата!
Странни са ми, в екстаза, любовните демократи.
Разпиляха Те публично, после от дъжд Те събираха,
А на мене ми стига едната Ти дума безмълвна...
Да мълчат до нечисто, да крещят, ако щат, до красиво.
Аз така или иначе нямам пътища назад да се върна.
Светлосинята песен на мрака ще изпеем и двамата.
Там са скрити неща, за които не трябва изричане.
Всяко златно мълчание е студ облегнат на рамото,
а е нужно единствено миг на чистото Твое обичане.
И раздадох среброто. А за злато не искам да зная.
Не за мен е такова, лъстиво, препечено слънчево.
Не от страх ти го казвам – силен чака ме краят ми!
Знам, че ти ще ме викнеш тогава с гласа на Сънчо.
С Теб е друго, но реч изправям за зноя на страстите,
дето нямат вида на такива и се крият в подмолите
на толкова много скроени от лъжата опасности.
Та, ключари на златно мълчание, елате да се помолите.


Публикувано от hixxtam на 13.05.2016 @ 18:09:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   meiia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.05.2022 год. / 11:05:35 часа

добави твой текст
"Начисто" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Нечисто
от mariq-desislava на 13.05.2016 @ 19:25:29
(Профил | Изпрати бележка)
Подаряваш ни най-сакралните кътчета на душата си.{}

Прегръщам те и напипвам криле - на ангел ли, на пеперуда ли...


Re: Нечисто
от Meiia (meiia@abv.bg) на 15.05.2016 @ 14:15:37
(Профил | Изпрати бележка)
По-скоро на пеперуда към пламъка:)
Благодаря!

]


Re: Нечисто
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 13.05.2016 @ 23:22:40
(Профил | Изпрати бележка)
Трудно е за коментар, Мея! Докосваш дълбоко. Ще помълча.... сребърно. Сребро ти отива.


Re: Нечисто
от Meiia (meiia@abv.bg) на 15.05.2016 @ 18:32:36
(Профил | Изпрати бележка)
Сребърно благодаря!:)

]


Re: Нечисто
от kristi на 14.05.2016 @ 00:02:26
(Профил | Изпрати бележка)
Сребро, а тежи като олово, разтопено от болката и втвърдило се в изпразненото от човешко присъствие пространство...

Разтърсващо!


Re: Нечисто
от Meiia (meiia@abv.bg) на 15.05.2016 @ 18:34:59
(Профил | Изпрати бележка)
Разтапянето и ..втвърдяването на олово ... чисти.
Дано!

]


Re: Нечисто
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 14.05.2016 @ 00:50:51
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Ковеш чисти, златни, безценни дукати от думите си и всеки стих е пълна кесия в ръката нам- просещите дух, милост, любов, музика, мъдрост , вяра и...сила...
Сполай ти, Мей! {}


Re: Нечисто
от Meiia (meiia@abv.bg) на 15.05.2016 @ 18:40:58
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубави неща си казала, с топли понятия си ме сродила. Дано поне малко да съм ги приближила!
Благодаря, Инди!

]


Re: Нечисто
от daro на 14.05.2016 @ 10:24:29
(Профил | Изпрати бележка)
здравей, Мея!

...спомних си за един коментар на Райсъна преди 6 години:
"Има хубави строфи, но ми се струва, че има и излишни.
Също като в живота."

В никакъв случай не искам да подценявам произведението ти, но многословието винаги ми е затруднявало възприемането на основното, на важните внушения и послания, а оттам и загубата на съсредоточеност.
В повече ми идват и главните букви, и наситено споменаване на това, което не е за споменаване, защото иманентния не носи лично местоимение.

Поздравление за това!

"Светлосинята песен на мрака ще изпеем и двамата.
Там са скрити неща, за които не трябва изричане.
Всяко златно мълчание е студ облегнат на рамото,
а е нужно единствено миг на чистото Твое обичане."

Ето това за мен е много силно... и като че ли му трябва само още 1-2 строфи, за да се "завърши" в стихотворение.

Осветен ден...

...(.)


Re: Нечисто
от Meiia (meiia@abv.bg) на 15.05.2016 @ 18:58:19
(Профил | Изпрати бележка)
Това е идея за стихотворение, да!:)
Благодаря!

А за Райчо - и аз помня. Той е прав, както винаги. Мъдър!
Но, ако мислех много написаното или за написаното, нямаше да го допусна до белия лист, още по-малко да го публикувам. Нали затова е общуването тук, диалогът, обратната връзка, за да се доизглаждат нещата в творбите, в нас...
Има и нещо друго. Била съм в съответното емоционално състояние -> писала съм така. На следващия ден още може пък да съм в кротко и .."кратко" настроение и това ще се отрази на написаното:).
Но е факт, че подобни "ядосани" стихотворения не влезнаха в книгата ми. Едно е първоначалното "избухване", съвсем друго е последващото осмисляне или саморедакция, да не говорим за истинска външна редакция. И най-важна е сверката с евентуален подбор за книга, независимо от носителя.

Важното е осъзнаването все пак да се случи, ако не веднага, то поне навреме:). За което ми и помагате.


]


Re: Нечисто
от Marta на 15.05.2016 @ 16:44:59
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Отива ти! Ти си такава и пишеш така - с дискретно сияние.


Re: Нечисто
от Meiia (meiia@abv.bg) на 15.05.2016 @ 18:59:27
(Профил | Изпрати бележка)
Май не пиша много дискретно аз, ама... поне не е съвсем в прав текст;))
Благодаря ти, Сияеща!

]


Re: Начисто
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 22.06.2016 @ 12:33:08
(Профил | Изпрати бележка)
Преди да дочакаш среброто в косите си, талантът, притичал с боси стъпки през чувствителното ти сърце те е посребрил цялата.
Тук събрах сребърни трохички за дълга гощавка на душата.
Благодаря ти!


Re: Начисто
от Meiia (meiia@abv.bg) на 12.07.2016 @ 22:25:21
(Профил | Изпрати бележка)
За нула време посребрях...
от толкова душевни прощавки.
Благодаря!

]