автор: somebody

В най-нежната
извивка на нощта,
ела при мен
да те целуна.
Ръцете ми по теб
сами вървят,
недей ги спира,
вече са безумни.

Защо си с дрехи?
Доста е горещо.
Да ги свалим,
красива е нощта.
Не са ни нужни,
греят меко свещи.
На пода падат,
пак до теб стоя.

Ръцете ти
и устните ти парят.
По голотата ми
извива се следа.
Изпиваш ме
до дъно цялата,
безпаметно съм твоя.
Вън е студ, горя.