автор: kristi

А утре, знам,
ще бъда много хубава.
Ще бъда пролет, лято, есен, зима.
Сезоните обичат. И рисуват
в албумите си от безкрайно синьо.
Ще бъда орех, ледена висулка.
Ще бъда охлюв, чай от липов цвят.
И шарен дъжд в очите на божури,
и забрадил сокаче майски сняг.
Ще бъда в световете на децата си –
прегръщах ги, в очите им валях...

Загръщат ме сезоните със шал от пясък.
И рисуват.
В ръцете ми
небето сякаш се превръща в прах.