автор: LATINKA-ZLATNA

(превод от босненски)

Чудесният Бог
в съня ми ме потърси с аромата на босилек
на тавана на моя малък апартамент,
в края на улицата,
по която никой не се движи,
освен аз.

Усетих милувка на раменете ми,
когато ме докосна нежно
и ми прошепна:
– Хайде, самотен нещастнико,
стани!
И аз се събудих бързо,
като птица.
Усмихнах се на ведрото утро.
Многобройни плодове
от звуци пътуват
в моите малки клетки.

Трогателни картини виждам.
Стаята е студена
в моята мъртва улица –
тук,
далече в края на света.

Така, както е в книгите,
търся брата, който спи
до горещата печка, която топли
семената на босилека,
мириса, който изпълва ноздрите ми,
любовта със смисъла на годините,
на масата покрита с торта,
с роза и кадаиф
и с цветя див божур на верандата,
които се развяват
в сянката на стряхата.

Отнесе ме в моето детство
сред моите цветни лехи на живота.
Умря моят аромат на босилек,
умрях и аз.
Така че това слово, което редят
тези летящи ръце,
грабва сянката от мен,
тъй като тя не е жива.

В самотната
моя глуха пустиня,
в моя малък апартамент,
в края на улицата,
по която никой не се движи,
освен аз,
процъфтяват забрава и смърт,
от Черно слънце огрени…



CRNO SUNCE

Autor: Ibro Suhopoljac

Čudo Božije
Iz sna me trže miris bosiljka
U potkrovlju mog malog stana
Na kraju slijepe ulice
Gdje ništa ne prolazi
Osim mene

Osjetih sabah na ramenu
Taknu me nježno
I šapnu
Hajde nesrećo jedna
Ustani
I ja se probudih lahko
poput ptice
Nasmijah se vedrini jutra
Grani šeftelije
Zvuku voza
S naše male stanice

Dodirujem sliku Razglédam
Soba je hladna
U mojoj mrtvoj ulici
Ovdje
Daleko iza kavdaka

Pa što i knjige
Tražim brata što spava
Vruć šporet na kome dogorijeva
Sjeme bosiljka
Miris što puni nozdrve
Ljubav smisao godine
Na stolu pokrivene kolače
Ružicu i kadaif
Iscvjetao hadžibeg na verandi
Što šepuri se
U hladu strehe

Otišlo je djetinjstvo moje.
Svehle su mog života lijehe
Umro je moj miris bosiljka
Umro sam i ja
Pa ova slova što redam
Ove ruke što lete
Grabeći sjene od mene
Kao da nisu žive

U samoći
Moje gluhe pustinje
Moga ubogog stana
Na kraju slijepe ulice
Gdje ništa ne prolazi
Osim mene
Cvjetaju zaborav i smrt
Crnim suncem obasjani