ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 760
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 760
 |  Какво съм аз?... Фрагмент от нечий списък
с желания навярно лекомислени.
Гласчето в мен наподобява мисли,
а клетките - илюзия за истинност.
Възможно ли е да познаваш някого?
(Тъй както ти твърдиш, че съм ти ясна.)
В сърцето ми понякога е лято,
а аз съм полъх в клоните на ясен.
Когато вярваш, че към тебе гледам,
до дъно непрозрачните зеници
са процепи към ниви с слънчогледи.
А не към тъмните ми... седем личности.
Когато за последно ти помахвам,
под стъпките ми вече няма нищо.
Посоките са призраци. Повяхват.
А сянката ми почва да се нищи.
Публикувано от alfa_c на 29.04.2016 @ 13:47:41
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Призраци" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Призраци
от rady на 29.04.2016 @ 14:17:43
(Профил | Изпрати бележка) | | В първия момент прочетох "Фрагмент от нечий писък...", което също е вярно, нали? Браво, браво! Хубави празнични дни! :)))) |
Re: Призраци
от elsion (negesta@gmail.com) на 02.05.2016 @ 15:57:54
(Профил | Изпрати бележка) | има смисъл и така,
придава му много тънка, тънка драматична нотка ;) |
]
Re: Призраци
от mariq-desislava на 29.04.2016 @ 20:06:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Аха, котарачешката ти същност напира да одращи де що свят има на разположение.:) Първоначално ми заприлича на целебна шизофренийка стихотворението, но, разбира се, е по-дълбоко, отвъд разума, а мен ме влекат коментарните простотийки, както забелязваш.:))) |
Re: Призраци
от elsion (negesta@gmail.com) на 02.05.2016 @ 15:59:04
(Профил | Изпрати бележка) | (о, твоите коменатриИ са произведения на изкуството ;)
...."целебна шизофренийка" звучи тъй правдоподобно за това стихотворение, че чак ме ужасява :) |
]
Re: Призраци
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 29.04.2016 @ 22:56:30
(Профил | Изпрати бележка) | Първо дракони, сега призраци. Скоро очаквам да яхнеш метлата. Мда :))))
Харесва ми в сърцето да е лято,
да залюлееш слънчогледовата нива,
това, ако решиш да пуснеш вятъра
от ясена. Препускащ кон със буйна грива.
Хубав стих, Елс, с цялата му тъга и носталгия! |
Re: Призраци
от elsion (negesta@gmail.com) на 02.05.2016 @ 16:38:26
(Профил | Изпрати бележка) | ти где видя сега тъгата?
залагм аз на коня с гривата,
обаче жал ми е за нивата,
та се замислям за метлата ;)
|
]
Re: Призраци
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 30.04.2016 @ 09:32:06
(Профил | Изпрати бележка) | Понятието "сянка" ме занимава напоследък много, elsion...
Поантата ти е толкова богата и многоизмерна, не знам дали е несъзнателно. Но дори и несъзнателно да е, означава, че подсъзнателно ЗНАЕШ!!!
Прекрасен стих! Отново - благодарности за насладата от прочита!
Светли празници :-) |
Re: Призраци
от elsion (negesta@gmail.com) на 02.05.2016 @ 16:52:59
(Профил | Изпрати бележка) | а мен тя ме гризе отдавна - Сянката в юнгианския смисъл на думата - това е толкова интересно, загадъчно и основополагащо...нещо за онези, които търсят път към себе си, а се чувстват откъснати от себе си.
та радост за мене са думите ти по повод последния стих :) |
]
Re: Призраци
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 30.04.2016 @ 13:11:33
(Профил | Изпрати бележка) | rady е прочела първият ред като "Фрагмент от нечий писък...", а аз последният като "А сянката ми почва да пищи"...
Изтлял е животът ни като пясък в пустинята,
под слънцето непогребани, останките ни лъщят,
а безкрайно далече, в на преизподнята тинята
душите ни вечно наказани, безспирно пищят...
|
Re: Призраци
от elsion (negesta@gmail.com) на 03.05.2016 @ 12:06:23
(Профил | Изпрати бележка) | (... почти опти-мистично :)
дали не са просто миражи, пустините с пясъци... писъци ?
- прашен път на смъртта се извива край всяка душа,
но е само кошмар, от който събуждане няма измислено...
Изтощени от жажда умираме. На брега на река. |
]
Re: Призраци
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 03.05.2016 @ 15:12:46
(Профил | Изпрати бележка) | ... а край огънят треперим от студ...
И в белите нощи ни дебнат кошмари,
здраво ни млати животът с големия чук
коварно, във гръб и където завари,
разбива мечти, разпилява надежди,
а ние се гърчим по прашния път,
с колене наранени и раздрани одежди
на всичко отминало обърнали гръб... |
]
Re: Призраци
от elsion (negesta@gmail.com) на 04.05.2016 @ 11:33:21
(Профил | Изпрати бележка) | но кой на вечен сън ни е орисал
да скитаме все прашни и бездомни,
защо е мъката, къде е смисълът
във линиите, сплетени съдбовно ?
(не носи утеха обаче да питаш,
и топла дреха не носи,
в студения огън изхвърлям въпросите,
в мечтите си тънки завивам се) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
