автор: GiminiBiliBob

Когато мъжът от седмия етаж извади ключовете, за да отключи входната врата, от джоба му изпадна едно стъклено топче. Мъжът не забеля това. Не чу лекото тупване на стъклото върху мозайката. Влезе в дома си чужд за малката си загуба.
Стъкленото топче се търкулна към стълбите. Търкаляше се бързо, а в безупречните му стъклени стени се отразяваха сините и сиви нюанси на камъчетата изграждащи мозайката. Топчето заподскача надолу. Светлината от големия прозорец на стълбището нахлу в идеално сферичното му тяло. Хиляди пречупени лъчи се завъртяха в сърцевината му и после стремглаво се втурнаха отново извън нея, но вече излъчваха различна светлина. Тя беше прозрачна със звън на стъкло в нея, скърцаща и крехка. Топчето продължаваше вълнуващото си пътуване надолу. Звукът от подскоците му отекваше в стените на входа. Удряше по вратите като почукване на непознат, на някои етажи клокочеше като река, на други бумтеше като смях. Топчето се въртеше, набираше скорост, оставило скучния, тъмен затвор зад гърба си. Летеше по стъпалата надолу, към свободата, навъртяло звуци, светлина и щастие в мъничкото си кръгло същество. Не почувства как се появи страшната пукнатина в средата му, там където щеше да е сърцето му, ако на стъклените топчета беше отредено такова. Тя растеше заедно с радостта му и от нея се разклониха още много миниатюрни пукнатини. Превърнаха се в мрежа от въздушни мехурчета и точно преди да завърши последния си скок и да излети през вратата навън на прашната, слънчева улица, очакваща сякаш само него, стъкленото топче се пръсна на хиляди парченца.
В същата минута мъжът от седмия етаж преравяше джобовете си. Търсеше стъкленото топче, което преди дни откри на тавана в дома на родителите си. Спомни си го от детството – красиво, перфектно, побеждаващо, ценно. Сложи го в джоба на якето си и забрави за него. Щом влезе през вратата някакъв далечен звън, смях или почукване отвън му напомни за топчето. Щеше да го търси безуспешно още няколко минути, после щеше да се откаже. Жалко! Искаше да го подари на сина си, който в този момент долу на улицата обясняваше на приятелите си правилата на непознатата за тях, прастара игра на стъклени топчета.