Това е много лично стихотворение, но според мен най-силното което съм написал досега.
Молитва
Не можеш късно вечер, да събереш на живота си пъзела;
Ако щеш изпуши десет цигари –
пак няма да можеш,
тъй както никой не ще разтълкува сънищата ти.
Ще четеш книга след книга, - празни мъдрости.
А животът ще тече, - ту бурна планинска река сред бързеи и скали мъхести,
ту широка и спокойна – като онази река на Север в твойто
далече останало детство.
Какво остава в края на краищата – шепа пепел.
къде отиват всички чувства и мечти, и терзания, и любови, и омрази –
в нищото, като водата в канала се оттичат с кратко финално водовъртежче.
А след това някои казват – рай или ад, други – прераждане, трети – не знам какво още... А всъщност, никой, никой не знае.
И да будуваш нощем с писалката,
да пушиш цигара след цигара, и да подпираш глава уморена,
напразно е, и дори смешно.
В покоя, в тишината на нощта разлистваш цветето на душата си,
и забиваш глава като онзи черен бръмбар
в оранжевите цветчета на гроба на майка ти.
Помоли се само на Бог, простичко се помоли и смирено:
“Моля те, Боже, нека тази нощ спокойно заспя и нека не
плача насън, да не се будя в пот целия!
Нека виждам красиви сънища, поне насън прати ми любов,
поне насън нека вкуся щастие.
Изпрати ми насън виолетови залези
над Бургаския залив потъващ във мрака със
светлините на корабите, а също, ако е възможно –
смеха на порасналата ми дъщеря, вече жена, горда красавица...
Г Захариев, октомври ,04