Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 708
ХуЛитери: 3
Всичко: 711

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: mamasha
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКрехки метаморфози
раздел: Поезия
автор: elsion

Ранена от най-древната себичност
- светът че се крепи на раменете ми -
все още не чета, а жалко сричам
искриците в очите на детето,

загадъчните жилки на дантелите
в ръцете на изкусните старици...
Животът като чудно ръкоделие
от пръстите прескача по шевиците.

От пейките политат чудни птици;
поспирам неумело и се вслушвам
във песните им, хвъркащи по жиците,
във клоните от вятъра полюшвани...

Какво като пиесата е същата
- една от десет хиляди години?
От вечното завръщане към къщи
една десета даже не е минала...

Отсъствието в празната градина,
тъмата на студената къпина,
миражите в безкрайната пустиня,
са само колелцата на верига,
останки от сценичен механизъм...
завесата пред който бавно вдигам.

Но отговорът таен на въпроса
кое във тази утрин има смисъл,
звучи нестройно под петите боси,
прецапали безгрижно през лехите.

Макар че не умее да говори,
във прашното на тъмния си космос,
хлапакът тъй отдавна в мен затворен
се учи светлината да докосва.


Публикувано от BlackCat на 25.04.2016 @ 21:30:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   elsion

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

18.04.2024 год. / 22:07:54 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Крехки метаморфози" | Вход | 9 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Крехки метаморфози
от rady на 25.04.2016 @ 23:44:12
(Профил | Изпрати бележка)
Просто пораснахме...Същите улици
някак си скучни ни станаха,
някой отсякъл е старите люляци,
но пък звездите останаха.

Вече и старата пейка я няма,
само пътеката глуха стои,
някаква болка – коварна и няма,
своя капан във душата скрои!

Метаморфозите са задължителни, но едно мъничко нещо остава и е хубаво да го пазим от всякакви промени! :)То ще ни спасява!


Re: Крехки метаморфози
от elsion (negesta@gmail.com) на 26.04.2016 @ 16:12:09
(Профил | Изпрати бележка)

:) благодаря
в някое още закътано ъгълче
спомени трепетни пази душата ни,
там са затворени детската глъчка
и драскотините по колената

(моите метаморфози са някак наобратно, и закъснели, rady :)


]


Re: Крехки метаморфози
от Markoni55 на 26.04.2016 @ 17:53:11
(Профил | Изпрати бележка)
и защо да са на обратно, че и закъснели? Ох това трепетно ъгълче толкова мили неща пази и най-странното е, че ни спохождат внезапно.

]


Re: Крехки метаморфози
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.04.2016 @ 00:33:52
(Профил | Изпрати бележка)
наобратно, защото обръщам естествения цикъл на живота и се вдетинявам :))
закъсняло е като завръщане;
детето в мен си е едно подземно Маугли...

]


Re: Крехки метаморфози
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 26.04.2016 @ 00:33:12
(Профил | Изпрати бележка)
Време е хлапакът да се покаже на светло, без страх!!!
Много ми хареса стихът ти, само онова шесторедие малко ми боде очите :-) Ама малко ;-)
Поздрави, адаш! :-)


Re: Крехки метаморфози
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 26.04.2016 @ 00:39:17
(Профил | Изпрати бележка)
Ей, ще ви купувам ризи аз на вас!
Божеее, как се смея! elsion и Elling!
Точно мислех да продължа коментара си, че доста по-оптимистичен стих се е родил и изведнъж гледам - той не Адашът е автора!
Лека ви нощ! :-) ;-)

]


Re: Крехки метаморфози
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 26.04.2016 @ 01:09:56
(Профил | Изпрати бележка)
:))) Ласкаеш ме, сравнявайки ме с elsion. Но пък - аз съм ELL, тя е EL... Всички сме адаши тук :))))
Ризата да е дюс, тъмносиня или черна :))))

]


Re: Крехки метаморфози
от elsion (negesta@gmail.com) на 26.04.2016 @ 16:14:59
(Профил | Изпрати бележка)
Така.. сега, адашке, едно по едно :)))

Благодаря за това, че си казваш смело !
Това ми е особено полезно, дори всеки читател да го вижда различно (особено ако аз самата имам резерви към въпросното нещо - точа му се на това специално, като ме прихване довършителната муза, защото може по-добре ...; най-лесно е да го махна и да му се счупи смисълът...)

- това, че ме обърка с Елинг, е всъщност много приятно :)) И защото си е симпатяга, и защото не искам да звуча все досадно по женски. Баланс трябва да има, женска съставка, мъжка съставка ... и така. Тома 22 :)

- хлапачето ще трябва много бавно да привиква със светлината... както отбелязва адаша ;) - първо ще различава сенки в тъмнината, после по-сложни работи.

]


Re: Крехки метаморфози
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 26.04.2016 @ 17:24:12
(Профил | Изпрати бележка)
Трима адаши - това е предпоставка за създаване на съюз!
Съюз на адашите! :-))))))))))
Ама големи симпатяги сте!
Ell дори проявява и капризи - тъмно синя или черна риза...
Ми ето му - поне на първо време ;-)
https://www.youtube.com/watch?v=kRt2sRyup6A
А на теб, El - адмирации за стиховете ти! Радост и наслада за поетичните ми струни!
:-)

]


Re: Крехки метаморфози
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 26.04.2016 @ 01:05:53
(Профил | Изпрати бележка)
За тези крехки метаморфози
поднасям ти букет от бели рози...

Толкова добре и на място са всички думи, мисли и смисли (и шесторедието също!), че чак няма какво да ти напиша...
Поздрав, Елси :)

Хлапакът да не се разсейва, да учи светлината, да не чака,
да може лесно след години да различава сенките във мрака...


Re: Крехки метаморфози
от elsion (negesta@gmail.com) на 26.04.2016 @ 16:34:46
(Профил | Изпрати бележка)
достатъчно си ти написал
за мисълта, и даже смисъла...
хлапакът отегчено се прозява,
докато аз от смут се изчервявам :)))

Радвам се дори само да е донесло нещо ново или полезно като усещане, написаното..

(А тоз букет от бели рози
засили ми метаморфозите ;)

]


Re: Крехки метаморфози
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 26.04.2016 @ 17:08:23
(Профил | Изпрати бележка)
Какво да кажа - удоволствието е изцяло мое,
когато в мрачното и хладно поетично усое
проникне лъч свенлива красота нечакана
и плахо да погали моята душа разплакана...

]


Re: Крехки метаморфози
от elsion (negesta@gmail.com) на 28.04.2016 @ 18:24:10
(Профил | Изпрати бележка)
Елинг...., почти никак не съм заслужила толкова хубав стих :)

За мене радостта е по-голяма -
живецът ми когато се завръща,
когато в полутъмната ми яма
ти думите ми в светлина превръщаш....

Не мога да го кажа както искам, думите ми бягат, когато най ми трябват :(
Затова, в добавка, ще ти кажа това :http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=141677&mode=thread&order=0&thold=0

]


Re: Крехки метаморфози
от zebaitel на 26.04.2016 @ 08:15:18
(Профил | Изпрати бележка)
Хлапакът ще се учи цял живот и това му е хубавото на живота!

Здравей, Елси!


Re: Крехки метаморфози
от elsion (negesta@gmail.com) на 26.04.2016 @ 18:00:30
(Профил | Изпрати бележка)
Все още си позволявам да вярвам в това, поне понякога :)

]


Re: Крехки метаморфози
от daro на 26.04.2016 @ 08:28:19
(Профил | Изпрати бележка)
... да открехна и аз завесата... и да те видя като осъществена

възродителка... като надежда за вседържителка на свят, свободен от

себични рани... свят свят, в който нямаш рамене...

и не ти, дете, а светлината му тебе да докосва

(за това произведение... просто те оставам на критиците) :)

Осветен ден, Ена!

...(.)


Re: Крехки метаморфози
от elsion (negesta@gmail.com) на 26.04.2016 @ 18:08:40
(Профил | Изпрати бележка)
(хах, това прозвуча сякаш просто ме оставяш на вълците :)))

Не възлагай големи надежди на такива като мен, daro, чието начално сплитане е погрешно, а градежът след това се крепи на съмнителна основа.
:)

]


Re: Крехки метаморфози
от daro на 27.04.2016 @ 14:12:57
(Профил | Изпрати бележка)
надеждата е естественото ми състояние и тя не се влияе от човешките проявления,

защото няма съмнителна основа - самомнението :)

... а ти не се плаши от вълците - даже е добре да те оглозгат... и да останеш

безчувствена към болката със заличени следи от раните - тогава ще приемеш и

раздялата с подобно изкушение като това:

"Ранена от най-древната себичност
- светът че се крепи на раменете ми..."

...(.)

]


Re: Крехки метаморфози
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 26.04.2016 @ 10:46:09
(Профил | Изпрати бележка)
Аплодисменти за Поезията, Елси! Пълниш ми душата! Браво!


Re: Крехки метаморфози
от elsion (negesta@gmail.com) на 26.04.2016 @ 18:17:31
(Профил | Изпрати бележка)
И аз благодаря, за обратната връзка :)

]


Re: Крехки метаморфози
от mariq-desislava на 26.04.2016 @ 15:19:08
(Профил | Изпрати бележка)
Хайде вземи напиши нещо слабо за разнообразие, де.:) Шегувам се, разбира се. Една всеобхватна тематичност те е юрнала - от мита за вечното завръщане до изконното начало на всеки от нас - покриваш всички параметри, като стой, та гледай.:)))
Ама и аз пък не ще умея да те анализирам, тъй като нищичко не отбирам от поезия, но упорито се пенявя да схвана нещичко, да й щипна поне бузките или да й съдера рокличката (на поезията, де). Мога само да кажа, че ми действаш отморяващо на всички сетива.


Re: Крехки метаморфози
от mariq-desislava на 26.04.2016 @ 15:39:21
(Профил | Изпрати бележка)
Айде, овапцах се от бързане и съм сгрешила - "не ще СЪумея да те анализирам" трябва да е, сега бягам засрамено и офлайн до второ нареждане - самоналожих си наказание.:)))

]


Re: Крехки метаморфози
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.04.2016 @ 00:58:19
(Профил | Изпрати бележка)
(Ти пък веднъж вземи напиши скучен коментар :)))
Навързах ги аз темите, оплетох ги; стоя и гледам... Човек (или пък само аз?) се чувства някак празен, след толкоз философстване в рими; и заспиващ над клавиатурата даже; отморяващо си е ;)

]


Re: Крехки метаморфози
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 26.04.2016 @ 15:51:24
(Профил | Изпрати бележка)
Хлапакът с ранички по коленете,
света попива любопитно ококорен,
по-светли и по-смели са ръцете му,
готов е за прегръщане да ги разтвори.

Прохождаш в светлото, Елс :)))))))))) С удоволствие се спрях сред флората и фауната на това полетяло стихотворение :))))))


Re: Крехки метаморфози
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.04.2016 @ 15:09:18
(Профил | Изпрати бележка)
(хахах, флората и фауната :)

халапкът твой е може би човечен,
тъй както си описала прекрасно,
а моят от прегръдки е далече,
все още усвоява гласните...

:)

]


Re: Крехки метаморфози
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 27.04.2016 @ 15:31:17
(Профил | Изпрати бележка)
Хлапакът гласните, ако е усвоил
си мисля, че напред е с материала,
с безгласните по би си навредил,
ако замъца. Аз направо бих заспала :)))))))))))

]


Re: Крехки метаморфози
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.04.2016 @ 17:40:40
(Профил | Изпрати бележка)
заспиват всички, то не е шега :)
тъй както си седят и се унасят...
тогава пламва, взима химикал
и на лицата спящи смешен грим нанася ;))

]


Re: Крехки метаморфози
от Markoni55 на 26.04.2016 @ 17:56:54
(Профил | Изпрати бележка)
възхищават ме твоите картини, нарисувани с думи, тяхната мистичност и отнесена красота. И понякога толкова ме вглъбяват в себе си, че пропускам фината нишка на мисълта. Ама защото съм разсеяна...И аз ви бъркам често, но е удоволствие да ви чета.


Re: Крехки метаморфози
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.04.2016 @ 15:12:03
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти :) Дълго време мислех, че мистичността е далечна на по-голямата част от хората, че я изместват някъде по периферията; повече си падат по общочовешкото, и това е нормално. Но всъщност светът е пълен с магичен реализъм, стига да не се просмуче в него прозаичното...

]