На пейка в Морската градина
седя и слушам тишината.
Покой космически обзема ме,
на птичи песни наслаждавам се.
Спокойствие и радост ме изпълват
душата ми копнееше за тях.
Години вече как ги търся
и черен бе светът без тях.
Държави доста съм обходил,
видях и много красоти-
природни, от човек създадени,
но само тук ми е добре.
Тук свидно ми е всяко нещо-
тревички, катерички, птички.
Радват ме и майките с колички
и старците повели кученца.
Дар пролетен от Слънцето получили
забравили несгодите, за миг дори,
на пейките край мен са седнали
и слушат с мене тишината.