автор: LeoBedrosian

Живял е нявга Анатоли,
човек пре-скромен, без мечти,
но сетил, че реди глаголи
удавало му се дори.

Измислял басни, пеел песни
романи пишел цяла нощ
в магия стихове чудесни
подреждали се йош и йош.

Със труд момчето наше, скромно
подплатено и със талант
родило творчество огромно
и станало творец-гигант.

И заваляли стихосбирки
издателствата без пари
се надпреварвали безспирно
за сетните му думи, три.

Но Анатолевата Муза
в средата на един куплет
отлитнала и в миг кутсуза
налегнал нашия поет.

Закърши пръсти Анатоли
безсилен вече да твори,
огледал се и що да стори
поел си пътя без мечти.