автор: victo

В грижата си за насъщния,
мама действа като Вездесъщния,
когато е създавал Битието,
без да подозира хич за дереджето,
да което стигнали сме вече ние,
след Великото ни Сътворение,
в очакването да се сбъдне
Йоановото Откровение...

Но макар, че хората навсякъде,
съзнали краткостта-живот,
с изменчивата си природа-
все си отпочиват
с мисълта удобна за смъртта,
те всички пак дерзаят,
все тръгват отнанякъде
и продължават по-нататък...