автор: milko

Съседката, изчадие пантофно
със налове от звънкозвек пиринч
поредната Неделя изнасилва
по тъмна доба,
в час,
любим,
на окъсняващи вампири с рисков уклон...


Аз стена , а ти риеш безпощадно,
ти, биче стадо, ти, кавалерийски полк
и мисля, мисля, мисля безотрадно
с какво във шест съм накривил на Бог...
Змия усойна ти да беше, мило
с мъжа ти някак да се разберем,
но ти си с бича кръв, ти си кобила,
а той не става и за чеп...
Ще те причакам некой вечер в асансьора,
ще ти предложа миротворен вариант,
аз знам, една жена е безотказна,
когато е под покрив с фигурант...
Но
те заклевам,
пиле ранобудно,
змеице,
ламьо,
утриний вулкан,
легни сега, легни до твоя мухльо,
че кръвната ми захар е жив зян...