автор: yoro

И сякаш върху мен потича леден дъжд,
не от вода, а от порой смълчани думи...
Докосват плавно, галят хладно, изведнъж
разстилат плътните воали помежду ни.

И сякаш времето застинало е и вали,
но не сълзи, а ситни капки минало...
В тях свети блясък от угаснали очи,
а светлината в снопове тъга прелива.

И сякаш стръвно пазя мястото ти тук -
до мен, в кръвта ми - лава неизстинала
и чакам от душата ти да се отрони звук,
но тя вече безвъзвратно е заминала...