ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 728
ХуЛитери: 1
Всичко: 729
Онлайн сега::: pastirka
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Преди дванадесет години тук започна цикълът на цветните ми стихотворения. Ето последното от тях...
Отворих самотен тефтер,
пооръфан от времето и от неговите
прашни страници
изпадна суха маргаритка.
Спомних си за теб,
и за оная млада пролет,
когато ти ми я откъсна
и ми я нарече.
Спомних си малинения вкус
на устните с
които ти ме
целуна тогава
и прочетох стиховете,
запечатили тая целувка
в сърцето ми.
...
Но мина време,
а времето е най-великия
съдник. То не ни прости,
бележника пролиня,
думите му избледняха,
а страниците пожълтяха.
Маргаритката изсъхна,
а с нея изсъхнаха и чувствата ни.
Загубихме се по
прашните улици на живота
и не се обърнахме
за да видим другия
къде е.
...
И днес,
в залеза на деня и
края на дните,
когато отворих тоя забравен тефтер
със странно звучащите думи
и изсъхнало цвете
една малка сълза се просмука
от сухите ми очи
и попи в ненужната страница.
Последното ми чувство
се откъсна от душата ми
и тя самотна
пое към нищото
на безсмисления ми живот.
Публикувано от alfa_c на 10.04.2016 @ 17:23:49
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 106522 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Бяло" | Вход | 11 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Бяло от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 11.04.2016 @ 23:19:00 (Профил | Изпрати бележка) | Всички викат смèни края,
ала друг край аз не зная.
и защо да бъде друг,
края си е махмурлук! |
Re: Бяло от Trend на 11.04.2016 @ 11:13:33 (Профил | Изпрати бележка) | Много искрено и въздействащо стихотворение...Мисли ли можеш да четеш? Някога подарих тефтера си със стихове и изсушено кокиче (или маргаритка?) на човека, когото обичах и който беше другият смисъл на живота ми, когато заминаваше да учи в САЩ...А през изминалата пролетна априлска ваканционна седмица извадих старите тефтери, за да събера на едно място стиховете и прозата си, писани през годините...Можеш ли да промениш финала на стихотворението? Този, който ти е давал маргаритката, би искал да си щастлив, независимо от това дали пътищата ви се сливат или разделят... |
Re: Бяло от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 10.04.2016 @ 23:17:33 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря на всички коментиращи за техния радушен прием на моите спазми. Вие сте моите приятели, заради които продължавам да пиша. Обичам ви всички и не желая да ви загубя.
Специален поздрав на Гринго, ти ме усети най-добре, приятелю! Харесвам много поезията ти и оценявам коментара.
Радвам се, че Хулите ще ги бъде! И ако живота ми е една приятна безсмислица, то работата ми тук е това вълнуващо преживяване, което ме прави доволен, че съм! |
Re: Бяло от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 10.04.2016 @ 20:56:30 (Профил | Изпрати бележка) | Лео, привет :-)
Прекрасно е твоето бяло... само дето не харесах накрая "безсмисления ми живот"............ И ще се радвам, ако е било моментно за лирическия, ако не - предай му да сяда и да пише 1001 мечти и цели!
Поздрави, Приятелю! :-) |
Re: Бяло от mamasha на 10.04.2016 @ 23:01:05 (Профил | Изпрати бележка) | Хей, ти ме изненада. Къде е веселякът, свикнал да не се взема на сериозно?
:))))))))))
Но да си призная, честно - хареса ми. Обаче я виж там, в стария тефтер - дали пък не са те подвели избледнелите думи? Сигурна съм, че финалът е друг, ти просто си го прочел грешно.
Поздрави, Лео! |
Re: Бяло от shrike на 10.04.2016 @ 20:06:34 (Профил | Изпрати бележка) | Цветни, да. Преди време играехме една игра с децата - да наричаме с чувство и усещане всеки цвят. Не зная защо на бялото дадохме болка.
Явно усещанията ни за цвят са близки. Ето го моето Бяло:
Днес всички птици си отидоха.
Преди снегът да им отнеме златните крила,
преди да побелее от смъртта последният им вик за помощ.
Не им се сърдя, гонят залеза и търсят отговор.
И жеравът, с отпусната глава, изгубва силуета призрачен.
Миражна е била мечтата ни за полет
и хорознтът мамещо се слива със нощта.
Застиват в мрака думи непрошепнати,
далечни стонове превърнали се в тишина,
за да напомнят, че летенето е болка.
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=161931&mode=&order=0&thold=0
|
Re: Бяло от gringo на 10.04.2016 @ 18:46:09 (Профил | Изпрати бележка) | "Отминатата някога любов
се връща като бумеранг в сърцето ми
и аз насън отново търся устните,
целувани тъй жадно някога..."
Натъжи ме, приятелю...
И все пак сме били обичани и сме обичали...
Малка утеха, но... нали има и поезия...
А в искреното ти, толкова истинско стихотворение
прозира не само болка, но и светла тъга...
Поздрави!
|
Re: Бяло от somebody (somebody_s@abv.bg) на 10.04.2016 @ 19:05:00 (Профил | Изпрати бележка) | Много е красиво, Лео! Красив спомен с красива тъга. И между другото, да вземеш да върнеш чувствителността на душата ;) Не е кавалерско да я оставяш скитаща в нищото. Здрасти, Лео :) Радвам се, че ще продължим да обменяме мисли в сайта :))))) |
Re: Бяло от elsion (negesta@gmail.com) на 19.04.2016 @ 16:52:56 (Профил | Изпрати бележка) | това е много вълнуващо, като усещане
всъщност измамният хепи-енд, с който свършват щастливите книги и филми, никога не е край, но ти оставят усещането, че красивата любов там ще продължи вечно, че персонажите потъват в безоблачно щастливо безвремие...., а не че бялото постепенно ще ги заличава, с годините |
Re: Бяло от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 19.04.2016 @ 17:05:41 (Профил | Изпрати бележка) | Днес ми е ден за сантименти. Странно как нещо написано от мен може да ме разчувства. Това нормално ли е? Или се првръщам в едно сополиво старче, което ридае по отминалите щастливи дни?
Мисля си, че безчувствените трябва да са по-щастливи от нас, чувствителните. Тях бог им е спестил онези изгарщи емоции на младостта и дългите самотни спомени за тях.
Искрено благодаря за емоционалната оценка! Това е нещо рядко срещано... |
] | |