автор: dbutanski

Посвещавам на човешките страдания

Ти миг си, "Днес" и спомен от предишно,
и някакъв неистов стрес от парещо всевишно.
Ти имаш бъдеща надежда явна
от тръпнещо мечтание отдавна.

Да беше лъх от пролетна росица,
с опиващ дъх бих пил с мерак водица,
а то изглежда тъй потребно-силно,
че, някак - свято е, обилно, милно...

- О, жажда за живот човешки - страстна!
О, порив вечен, див и лудост бясна! -
Вий гонг сте вред на силите небесни
и лъч сияен в мисли неизвестни...!