автор: DIDO080

Познавам те!
Ти беше моят град....
поезията с тебе си делихме
всяка гръд и всяко име
отключващо вратата на съня ми.
Познавам те!
Ти беше моят град....
с тъмните увиснали пейзажи
на единственото ми море
което
от рибари
Не опазих!
Познавам те!
Ти беше моят град
на гларусите вечният покров
на детството ми сребърната нишка
с която лятото доплитах нощем!