Прозорецът на онзи единадесети етаж,
понякога свети и в дванадесет през нощта,
отдолу се виждат тревни площи и паваж,
чува се трафикът, как плачат мънички деца.
Там един публичен счетоводител,
рядко го поглежда, за да види Витоша,
болят го често от компютъра очите,
но трябва да навърже сметките на гроша …
Колко дни, понякога и нощи, го е търпял столът,
от предавател, пуска БГ радио или Тангра рок,
така минава времето, без право на превъртане
и започва да трака нещо и да гони срок …
Справки, инвентаризация, приключване,
касови отчети, оборотки, разшифровки, щатни,
заплати, каса, трудова медицина, договорно сключване,
платежни, заповеди, таблици, анализи и командировки …
Така с едни очила за работа с видеодисплей,
с отворена папка пред монитора отново,
натиснал на радиото вечното плей,
никога не свършва, все нищо никога не е готово …
Кръговрат е, няма край, месец, след месец, година,
когато има работа, като войник е този счетоводител,
обсъждат се важни въпроси с колегите в комбина,
защото над хаоса трябва да има победител!