От теб останаха ми стихове
търкалящи се камъни по сипеи.
Мелодия от славей с хрипове
зовящ напразно страст в очите ти.
Самотници са моите желания
по прашни улици разхождащи артрита си.
С втъканите в костюми обещания
невярващо подритващи късмета си.
Трудно ми е да довърша този стих,
бягат думите и не желаят края.
Обречен съм да вехна ням и тих
прегърнал самота във мрачна стая.