автор: bulgarian

Сънувах лика ти нощес.
Във ясното черно небе
луната беше заместила
и гледах потънал във унес.

С коса като зряла пщеница,
очи по-дълбоки от чисто небе.
Устни, прорязани като с парица,
сочни и с дъх на море.

Звездите мълчаха засрамени
от хубостта ти вълшебна.
Цветята бяха дори по-уханни...
Обичам те!- ти ми прошепна.

Ликувайки се събудих.
В леглото до мене бе ти.
И никак не се и учудих,
Луната до мене,че спи!