автор: pc_indi

Си играем на смешки
двете със Стефани,
с пантомимени дрешки
на облачета седефени.
Ми посочва нагоре
с хитро пръстенце
да й дам от небето,
това лисиче- детенце.
Се протягам и дръпвам
едно едро парченце
и в ръката й слагам
светло късче небенце.
Тя откъсва от него
две сини листенца
и хоп!- по едно пуска
във всяко оченце.
И се смеем на тази
смешка лудешка,
на облачета седефени,
в пантомимена дрешка.
И...я! Тъй далече от мръкнало,
в този ранен следобед,
и луна се промъкнала
и се прави на облак!
Между два други- бяла,
смешкаво мига с очета
- седефена луничка изгряла
на върха на носа на небето.